На 6 км югоизточно от Провадия се намира единственото находище на каменна сол в България. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея – тракийска надгробна могила. Комплексният праисторически обект Провадия-Солницата представя останките на най-стария солодобивен център в Европа, превърнал се в първия праисторически град на нашия континент.
Той се състои от укрепено с каменни стени селище (цитадела), производствен солодобивен комплекс, ритуално поле (ямно светилище) и некрополи, информира ни Историческият музей в Провадия. Заема площ от около 200 дка. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира той.
„Солницата е един внушителен паметник на древността, тя е и най-атрактивният паметник за широката публика. Праисторическите паметници по принцип не са толкова визуално интересни, защото къщите са били градени от дърво и глина, останките са разпознаваеми предимно за специалистите, а в Солницата камъкът е широко използван във внушителните укрепителни системи, които проучваме вече няколко години“, казва проф. Васил Николов, ръководител на разкопките в интервю за „Стандарт“.
Изваряването на разсол в керамични съдове
е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на стария континент. В зоната на солодобивния център засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.).
„Селището е на около 4700 години преди Христа. Причината в него да има крепостни стени е солта. Солницата, като производствен център в късната праистория, времето на първата европейска цивилизация, е много важна, защото едно-единствено такова място има в един огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Добивът на сол, тъй като тя е стратегическа суровина, е изключително важен и тези хора е трябвало да отбраняват производството, защото солта е и първите пари. Всичко, което се е произвеждало, е било скривано или складирано зад каменните крепостни стени и със солта е развивана търговия на дълги разстояния“, разказва проф. Николов пред БНР.
От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. – около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация.
Градът се е препитавал в извличането на така ценната по онова време сол. Тя била изключително ценен ресурс и е имала стойност на разменна монета под формата на кюлчета.