Между безбройните задължения имаш ли ден, в който да празнуваш? А в днешния неделен ден, ще си позволиш ли да се позабавляваш? Като работеща семейна жена съм забелязала, че този ден липсва в графика ми. Защо ли? Защото аз все отлагам този празник – защото днес съм заета с работните си задължения, утре детето ми иска пълното ми внимание, а за уикенда съм планирала да изчистя онези шкафове с ненужно съдържание или пък най-сетне ще съм насаме със съпруга ми и ще отидем на кино.
Но тъжното е, че забравям да се зарадвам, да се заредя, да изчистя вътрешното си пространство. Да забележа, че шкафовете в ума и душата ми са разбъркани, в тях са кълбета от мисли, стари чувства или непотребни думи, неизпълнени мечти. Защото понякога би ти се искало да си богиня, а не раб(отеща). В никакъв случай не твърдя, че трябва да зарежем всичко и да се отдадем на царска леност, но ако само намерим 15 минути на ден, за да спрем и да се запитаме – ти твориш ли или раб(отиш), това по задължение ли го правиш или с ентусиазъм и любов, не би ли било чудесно?!
Защото да си богиня, значи да си свързана с онази дълбока и съкровена женска същност, от която черпиш сили в най-трудните моменти, която кара сърцето ти да се умилява при вида на малки котенца или кученца, която те кара да съжалиш бездомника до кофите и да му дадеш някой лев, с която създаваш хармония и разбирателство около себе си.
Но някъде се е загубила тази сила на жената. Гледам стари фамилни снимки и от жените там се излъчва такова спокойствие, благост, светлина. Не че не са работили. Дори много повече домакинска, а дори дворна и полска работа. Но си спомням, че прабаба ми имаше един ден в седмицата, в който идваше фризьорка да й накъдри косата, рисуваше си веждите, обличаше най-хубавите си дрехи и излизаше на разходка със себе си или пък се канеше приятелки, пиеха кафе от леблебия в най-хубавия й сервиз и играеха карти. И тази жени беше дама. А баща й е убит в Междусъюзническата война, на 9 е брала тютюн след училище, младостта й е преминала в много труд и лишения, дръзнала е да се разведе през 30-те, отгледала е сама двете си дъщери. Но винаги е помагала на тях и семейства им. И на нашето. И тази грижа и любов поддържаха духа й и на 93. Но също и времето прекарано в почивка и удоволствие.
Затова да намерим един ден, в който да си позволим да бъдем жени, да се забавляваме, защото празникът е за богините, макар и работещи.
Затова – нека празнуваме днес!
