Все повече млади българи, получили в чужбина солидно образование, но не успяли да намерят подходяща работа по специалността си изявяват желание да се върнат в родината си, примамени от ясно открояващия се напоследък икономически подем, намаляващата безработица и засиленото търсене на високообразовани млади специалисти. Но не всички са настроени на такава вълна, особено тези, които вече са се устроили на прилична работа, създали са семейство и водят спокоен живот като „бели хора“. Такъв е Антон Йорданов, живеещ вече 10 години в Англия, който категорично не желае да се завърне в България.
За него рискът да попадне във водовъртежа на непредвидима политическа и икономическа нестабилност е съвсем реален. Особено го отблъсква ширещата се на всякакво ниво корупция, вопиющата безнаказаност и невъзможността да надскочи ниския жизнен стандарт. Той изпитва чувство на срам като българин от невъзможността или нежеланието на държавата да се справи с многобройните недъзи, така че реално да стимулира връщането в страната на огромния брой българи, превърнали се в икономически имигранти.
Младият мъж не се надява, че с честен труд в България може да осъществи нормалните си човешки мечти. Завърнал се, какъв гражданин на Европейския съюз би се чувствал при това положение? Оттук идва и категоричното му отрицание на ЕС – като тромава, бюрократична и монополистична организация и изцяло положителното му становище относно излизането на Обединеното Кралство от ЕС.
