Няма защо да ви казвам, че повечето имена в така наречената традиционна българска кухня са турски, което поставя под огромен въпрос, какво точно значи традиционна българка кухня. Къде е границата на балканските кухни и какво е влиянието на турската империя? Вижте откъде идват наименованията на нашите родни ястия като мусака, капама, яхния, кавърма или сарми.
Започваме с мусаката.
Различни варианти съществуват на едно сред най-популярните родни ястия – кълцано месо, кайма с картофи. И заливка, наречена глазура. Баба ми я правеше на пластове, при това не само с картофи, но и с патладжани. Истинската мусака е с патладжани, задължително. Картофът идва сравнително късно в мусаката.
Всички балкански страни я имаме, получили сме я, разбира се, от турците. Те пък я имат от Близкия изток и от арабите. Оригиналната арабска мусака обаче е без месо. Едва по-късно то се добавя. Арабската е по-скоро салата от патладжани и домати с добавка кисело мляко или някакъв вид сирене. И се сервира студена, не топла. Оттам мусака означава на арабски охладено.
Да завием няколко сарми?
Всички народи на Балканите си имаме сарми. Те са сред онези родни ястия, които са неизменна част от балканската кулинария. Сарма на турски означава да навиваш, да опаковаш. Ястието носи името на характерното завиване.
Агнешки гювеч за мен! Може би имате предвид капама?
Гювеч означава глинено гърне. Това е гювеч. В него се слагат зеленчуци, може и месо, но ястието е кръстено на съда. Капама значи на турски затваряне. Тоест съдът се затваря, затворен гювеч.
Кавърма за обяд или чеверме за вечеря?
Кавърма идва при нас от арабски. Шаварма е месо, което е печено чрез въртене. Турската дума е чеверме. Така че кавърма и чеверме е едно и също.
Ох, как добре би ми дошла една яхнийка.
Яхнията идва от персийската дума яхни, което всъщност означава бульон от варено месо. Яхнията е широк диапазон от меса. На Балканите яхнията е печено месо и най-често има лук.
💡 А вие знаехте ли, че..? 🤔
Както виждате малко имена на ястия носят в себе си информация за продуктите, от които са направени. Повечето обясняват някакъв технически трик – въртене, затваряне, навиване, завъртане, изстудяване, варене.
Останаха страшно много ястия за обяснение и ние си знаехме, че няма да ни стигне времето, но не можем да пропуснем паеята и лазанята. Паелле на старофренски е тиган. Оттам в испанския паея е просто ястие на голям тиган. Лазанята е типично италианско ястие, но името му идва от гръцки.
Ласанон е тиган, съд за готвене. Така е думата и на латински. Две съвсем различни ястия – паеята и лазанята, но кръстени по един и същи начин.
Навремето, когато ястията са се кръщавали, хората явно не са проявявали въображение, всичко са наричали тиган, което показва, че Изтокът е обръщал много повече внимание на храната, отколкото Западът.
