Да поддържаш една жп линия за един единствен пътник и то години наред изглежда немислимо, дори малко налудничаво, тъй като е изключително „икономически нерентабилно“! Немислимото се оказва обаче възможно в непредсказуемата, изолирана от света в продължение на почти хилядолетие Япония!
Това е страната на доблестните самураи; на устойчиво поддържаните традиции; на изключително бързо развиваща се съвременна икономика, родила изкуствения интелект; на трудолюбиви, дълго живеещи хора, обгрижвани от държавата от рождение – до самата им смърт!
Въпросната жп линия се намира в предградие на остров Хокайдо. Тя е построена в недалечното минало от местната управа, за да могат жителите на предградието да изпращат по нея децата си на училище. С времето обаче, голяма част от жителите на предградието се изселват и в него остават едва 36 души!
Между тях е и 12-годишна девойка, на която й предстои гимназиално обучение в гимназия, разположена на разстояние, изминавано за 35 минути с влак. И държавата решава да не закрива ж.п. линията до дипломирането на момичето!
Гарата се обслужва, релсите се чистят от сняг и всеки учебен ден влакът отвежда сутрин девойката до училището и вечер я връща обратно! И така в продължение на 3 години! Твърде учудващо за иначе пестеливите японци, нали?!
