Любопитно

Сега ще научите, каква е причината хирурзите в операционната да са със зелени или сини престилки, а не с бели

Сега ще научите, каква е причината хирурзите  в операционната да са със зелени или сини престилки, а не с бели

Годината е 1914. Началото на кървавата Първа Световна война. Мобилизирани са огромен брой хора и започва използването на нови, далеч по-смъртоносни оръжия… Още началото на военните действия подсказва, че загубите ще бъдат неописуеми… И действително до ноември 1918 година над 10 милиона загиват в сражения или от раните си! Броят на ранените и осакатените, които оцеляват, е обаче тройно по-голям… Заслугите за това се падат на всеотдайността на лекарите и целия медицински персонал, които при полеви условия извършват безброй тежки операции, отстранявайки разкъсани части от човешките тела… Кръвта се лее като из ведро и залива белите престилки на хирурзи и сестри… И тук се явява проблем, който в никакъв случай не е бил маловажен!

В напрегнатата до крайност работа на хирурзите се оказва от съществено значение нищо да не пречи на тяхното концентриране върху мястото на интервенцията! И тук, един млад хирург с напредничаво мислене решава, че белите престилки на опериращия екип могат да предизвикат няколкосекундно заслепяване на хирурга, когато той премества погледа си за момент от кървавата червена рана върху белите престилки на своите колеги! Именно този мъж пръв заменя белите престилки със сини или зелени, като по този начин минимизира контрастния ефект на бялото и червеното! А защо синият или зеленият цветове са се оказали най-подходящите на практика за целта? Защото те са противоположни на червения цвят в светлинния спектър! А това е спомогнало и за по-голяма чувствителност на хирурзите по отношение на нюансите на червеното, което косвено е снижавало вероятността от грешки по време на операциите!

loading…


Copyright © 2016-2017 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
Зелените очи не се срещат твърде често у хората. Това ги прави сами по себе…
error: Съдържанието е защитено!