насилие

Днес, докато пиша това писмо, в другата стая жена ми и синът ми спят спокойно. Те знаят, че аз бдя над тях и ги обичам. Какво ли не преживяхме, за да бъдем заедно. Ако има ад, ние преминахме и през 9-те му кръга, разказва историята си читателят на вестник „Лична драма“ Антон. Злото отдавна вече е зад гърба ни, но спомените за него не се забравят лесно.

С Ралица се запознахме преди 7 години. Беше единствена дъщеря на добър човек – вдовец, който на практика я бе отгледал съвсем сам. За нея знаехме, че е сгодена за Кирил – красиво момче, но от онези, лошите, заради които хората от квартала често не можеха да спят нощем. Надуваха музиката на макс и пиеха до ранни зори по нощните барове.Лична драма: От собствен опит научих как боли, когато ти разбият семействотоНа този свят няма безгрешни хора. Преди много години разбих чуждо семейство. Докато на собствен гръб…Jun 10 2019skafeto.com

Бащата на Кирил имаше собствен бизнес и синът му бе свикнал да разполага с много пари. По същата причина явно бе решил, че може да има всяка жена, която пожелае, в случая – Ралица. Баща й пък, в стремежа си да уреди добър живот на дъщеря си, се примирил с това, че лошо момче като Кирил е влюбен в нея. Щом има пари, казвал си, тя ще е щастлива. А и зет му ще се промени, като дойдат децата.

Двамата се запознахме на възможно най-странното място – в библиотеката. Оказа се, че и тя като мен обича да чете. Именно там – сред уютна атмосфера и между прашасалите книги, аз опознах Ралица. Но щом вратата на библиотеката се хлопнеше зад гърба ни, тя изчезваше от живота ми. Чак след месец някъде ме покани да отидем на кафе или кино, където аз реша.

Приятелите ми ме съветваха да не се заигравам с нея, защото със сигурност ме очакват проблеми – годеница е на Кирил все пак. Знаех, че са прави, но въпреки това една вечер приех предложението й за кино, след което съвсем неочаквано Ралица ми призна, че много ме харесва. В началото не й вярвах, стараех се да внимавам с чувствата си, които вече и аз изпитвах към нея, но с времето тя ми доказа, че е напълно искрена.

Близките продължаваха да ме предупреждават, че съм луд и че ще се забъркам в голяма каша. Любовта обаче е безумна. Дава ти криле и си готов, ако трябва, да се опълчиш и на самия дявол. Няколко месеца се срещахме тайно, наслаждавахме се на откраднатите мигове щастие, предчувствайки, че всеки момент ще се наложи да се изправим срещу злото.

Не след дълго Ралица помоли баща си да развалят годежа с Кирил. Надяваше се, че той ще се трогне и ще ни позволи да бъдем заедно. Сгреши. Когато разбрал, че дъщеря му е влюбена в мен, той й наредил да не излиза от вкъщи. Напразно чаках на тайното ни място, ослушвайки се при всяко шумолене на листата.
Измина месец. Нямах никакъв шанс да се приближа до къщата им. И по телефона нямахме връзка, защото баща й го беше взел. Отчаях се напълно, съсипах се от мъка по нея.

Един ден, докато чаках на нашето място дали няма да се появи, неочаквано видях братовчедката на Ралица. „Вземи – каза, – този сгънат лист. Ралица ми го даде за теб. Само мен допускат при нея.“ С нетърпение отворих бележката, в която моето момиче описваше къде и в колко часа трябва да я чакам вечерта. От прочетеното разбрах, че тя ще избяга с помощта на братовчедка си.

Сълзи от радост премрежиха очите ми. Ръцете ми се разтрепериха и изпуснах листчето на земята. До вечерта приготвих всичко необходимо за бягството. Не се сбогувах с близките си, да не би някой да научи за плана. И ето че настъпи уреченият час. Непрекъснато си мислех дали любимата ми ще успее да се измъкне. Ралица не закъсня. Двамата дълго се прегръщахме.

Притисках я до себе си почти до болка. Малко по-късно пътувахме към града на покойната й майка, където тя очакваше да намери подкрепа от баба си и дядо си. По пътя се смеехме, шегувахме се, целувахме се. Беше ни леко на душите. Какво лошо можеше да ни се случи? О, да, можеше, но в онзи момент не подозирахме, че си имаме преследвачи.

Изведнъж в тъмното ни осветиха фарове и някаква кола буквално застана пред нас. Заковах рязко, иначе щях да се блъсна в тях. В следващия миг фаровете угаснаха, чу се блъскане на врата и зловещо стъргане по асфалта. Две силни ръце като клещи ме измъкнаха навън и отгоре ми започнаха се сипят жестоки удари. Някъде чувах писъците на Ралица, ала не можех да реагирам. Побоят не продължи дълго – може би 3-4 минути, после всичко утихна.

Не знам колко време съм лежал безжизнен на пътя, облян целият в кръв. Дойдох на себе си в болницата. Лекарите казаха, че имам сътресение на мозъка – най-вероятно от ритниците по главата, както и две счупени ребра. На никого не казах, че познавам нападателя си. Не исках да разкрия истината, защото се опасявах, че последиците ще бъдат жестоки за Ралица. Всъщност много добре знаех, че ме нападнаха Кирил и неговите приятелчета.

Когато се възстанових, се върнах у дома. Вече очаквах всичко от този човек, но не и че от страх любимата ми ще посегне на живота си. За щастие баща й я открил навреме, а наоколо се търкаляли флакони с лекарства. Случилото се му повлия. За първи път той осъзнал, че го делят броени минути от фаталния край на дъщеря му. Струва ли си заради някакви си пари да загуби единственото си дете? Той просто се съгласи да развали годежа на Ралица и Кирил. Оттук насетне започна истинският ад.

Кирил не прие добре новината.
Не го болеше, че се разделя с Ралица, а че достойнството му е наранено. Започна да ме заплашва, но аз не се отказах да се боря за любовта си. Колкото повече онзи ме заплашваше, толкова по-силен ставах. Знаех вече на какво е способен и умирах от ужас, че направя ли крачка назад, с нея е свършено. Воювахме като зверове и всеки използваше собствено оръжие: Кирил – парите си, аз – любовта си. Уви, не можах да опазя Ралица.

Месец по-късно, някъде след полунощ, някой почука силно на вратата ми. Какво ли не ми мина през ума, докато отворя. Но когато застанах на прага, сърцето ми се преобърна няколко пъти. На пода лежеше Ралица, а на крачки от нея застрашително изправен стоеше Кирил. „Нали много я искаше? Ето, твоя е. Аз с жени втора ръка не се занимавам. Взимай си я, да ти е честита!“ После се изхили пиянски, хвърли недопушения си фас върху тялото й и изчезна. Наведох се и бавно вдигнах разплаканата Ралица. Видях, че дрехите й са разкъсани, а между краката й имаше кръв.

Изродът я беше изнасилил. Горката, не смееше да ме погледне в очите. Понечих да я прегърна, тя се опита да ме отблъсне, но аз я стисках силно с цялата отчаяна любов на сломеното си сърце. След два дни напуснахме града. На раздяла баща й ни даде плик с пари и помоли да му се обаждаме, щом имаме нужда. С Ралица не му разказахме за изнасилването. Умишлено му спестихме част от ужаса, който преживяхме. Баща е, а бащите никога не трябва да разбират, че някой е осакатил душата на детето им.

Оттогава изминаха 7 години. Днес със съпругата ми живеем в друг град. Спокойни сме, защото изнасилването се оказа последното зло на Кирил. Седмица след като заминахме, той загина в катастрофа, карал с висока скорост. С Ралица имаме син, който кръстихме на баща й. Самият той наскоро си купи жилище в нашия град. Тук е красиво, има море и най-вече – далеч сме от мястото, където минахме през 9-те кръга на ада.

Реших да напиша това писмо, за да кажа на всички момичета, че на първо място трябва да се доверяват на чувствата и любовта си, а не на парите. Както и да загърбят лошото в живота си. Каквото и да им се е случило, шанс за ново начало винаги има. А на мъжете ми се иска да кажа да не се срамуват от миналото на любимите си, както аз не се срамувам, че Ралица бе изнасилена. Все някога този кошмар се забравя. Стига чувствата на мъжа да са истински и той да обича с цялото си сърце.Лична драма: Любовницата на мъжа ми се закле, че ще ме доведе до гробаИзмина година, откакто заради пътен инцидент със съпруга ми загубихме нероденото си дете. Спокойно м…Jun 11 2019skafeto.com

loading...