Съдбата е жестока

Съдбата понякога може да е много жестока. Сред хората има и един такъв особен вид – създания, неспособни да обичат истински! Но те са много, много малко. И Слава Богу. Всички останали съвсем нормално изпитват и любов, и страст, и обич… Замисляли ли сте се обаче, че това са три различни чувства. Всяко коренно различно от другото. Между тях има сериозна разлика и е хубаво да се научите да я разпознавате. Надяваме се да ви помогнем с тази древна притча:

„Младият мъж вървеше редом със своя учител. Пред тях грейна в алено поляна, цялата обсипана в макове. Двамата се гмурнаха в красивото червено море. „Стигнахме. Сега ще ти разкажа за тези макове. А ти ще разбереш какво е любов, страст и обич. Погледни наоколо. Нека очите ти се насладят на тази неземна красота. Навсякъде е червено. Но изведнъж виждаш едно стръкче. Едно – единствено. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги“. Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче… След което продължи: „Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат… Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг. Това е Страстта.“Как Бог създал жената? Притча, която трябва да прочететеЖивотът на всяка една жена е една вечна борба. Жените се тези, които отглеждат децата в едно семейст…Mar 8 2017skafeto.com

Учителят разтвори ръката си. Откъснатият стрък мак бавно се спусна и изчезна сред аленото море. Господарят отново заговори: „Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш. Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него… Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но… всичко това е вече минало… Това е Любовта.

А накрая ще ти разкажа за обичта. Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи. Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги… Това е Обичта.“Малко са тези хора, които умеят правилно да реагират на злобата. Ето как да се избавим от нея…За съжаление животът така се обърна, че злобата е навсякъде около нас. И това не е само в България, …Apr 19 2017skafeto.com


loading...