Това е една поучителна история, която илюстрира важни аспекти от човешките взаимоотношения: В купето пътували четирима – семейство на средна възраст и баща със сина си. Синът – около 25 годишен – жадно гледал през прозорците бързо сменящите се пейзажи. Учудващо, вербалните му коментарии били като на 3 годишно момче: „Татко виж – дърветата се движат назад, а облаците с нас! А виж това пробягващо назад езеро?!“ И всеки път бащата ласкаво отвръщал с „Да сине…“ – очевидно той намирал поведението на сина си за нормално… Същевременно семейната двойка наблюдавала реакциите на младия мъж и баща му първоначално с изненада, а после – с безпокойство…Все още има хора с добри сърца! История за непознат, който плати билета за автобус на безработен мъж и му даде…Не всеки ден се сещат такива хора. Да не говорим, че те са рядкост в днешно време. Тази история се с…Mar 2 2017skafeto.com
А когато младият мъж започнал да се радва неистово на дъждовните капки, когато те го докосвали през отворения прозорец, съпругът не издържал и счел за свой дълг да се намеси компетентно, за да даде много полезния според него съвет: „Извинете, може би трябва да заведете сина си в някоя специализирана клиника? Там биха му помогнали!“ На което бащата отвърнал с достойнство, че току-що се връщат от болница, където синът му е претърпял сложна операция, за да прогледне за първи път в живота си… Представете си сконфузването на „съпричастното“ семейство… Далеч по нормално би било те да поразпитат бащата относно случващото се и след това – евентуално – да дадат съвет! Но и в двата случая такъв съвет би бил със сигурност излишен! Изводът от тази история е поучителен: не давайте прибързани оценки и съвети, когато не сте наясно с обстоятелствата и не ви ги искат! Към това следва да добавим: не бъдете язвителни просто така – не се присмивайте на околните и не бъдете техен „съдник“!
