децата

Да, голяма част от нас, обитаващи сега столицата и големите градове, имат „селски корени“. Бабите и дядовците на мнозина са и днес именно там – в обезлюдените села. Сега животът им е по-труден и положителните емоции – много по-малко! Чувстват се самотни и изоставени. Далеч назад е отминало времето, когато ние с огромно нетърпение очаквахме ваканциите, особено лятната, за да „отпрашим“ на село! А там ни очакваха с разтворени обятия и пълни с обич баба и дядо! Каква радост бяхме за тях! И как прекрасно прекарвахме времето си! Газихме боси по гъстата трева, опивайки се от миризмата на полски цветя и билки, „крадяхме“ джанки и череши от съседските дворове, играехме на „чилик“, „стражари и апаши“ и още много други щури игри!

Привечер се прибирахме смъртно гладни, очаквайки приготвените от баба вкусотии: мекици или кекс, петмез, мед, сладка от смокини или горски плодове… И домашен хляб или питки… Пиехме още топлото, току-що надоено от дядо овче мляко. Пресните яйца бяха обичайни в нашето вечерно меню, както и собствено отгледаните зеленчуци, „домашно“ сирене и кашкавал… Печката на дърва създаваше особен уют – особено през студените зимни вечери! Спомени, спомени, които ни карат тъжно да се усмихваме, засипани с проблемите на градското ежедневие. Ужасно е, че сме оставили нашите баби и дядовци да остаряват така самотни – визитите, които правим на село по празниците и за да напълним „дисагите“, са повече от недостатъчни! Ние им дължим огромно уважение и трябва да им показваме значително по-често колко много сме им признателни и ги обичаме!

loading...