15-годишният Ивайло Томанов от пловдивското село Царацово е истински герой. Даже и така му викат съселяните му – Малкия герой. И има защо. Преди почти една година, на 22 април 2016 година, Ивайло извършва такъв подвиг, че и до ден днешен се говори за него. На въпросния ден хлапакът обядва вкъщи заедно с майка си, когато се чува страшен гръм. „Тътенът идваше от близката бензиностанция, която е на 122-ия километър на магистрала „Тракия, посока Бургас. Ставаше нещо страшно, разбрах го веднага. Обадих се на 112 и хукнах към бензиностанцията, тя е на 50 метра от нас“, спомня си Ивайло. Стигнал за минути и видял горящ ТИР, забил се в една от бензиновите колонки. Вече имало хора, а Ивайло попитал дали има някой в камиона. „Абе има, ама ти стой тук“, отвърнал някой. Ивайло обаче хукнал моментално към кабината. „Как ще стоя да гледам как някой умира. Отворих вратата на камиона и гледам един човек отпуснат, лежи. Викнах му: „Ей, човек, ти гориш.“ Той се сепна и ме попита къде се намира“, спомня си още Ивайло. Заедно с още един възрастен двамата извеждат шофьора на ТИР-а на безопасно място.Пожарникари просълзиха хиляди във Фейсбук. Помогнаха на дядо и две баби да се спасят от…Екстремните метеорологични условия в страната накараха хиляди хора да си стоят по домовете и да не п…Jan 9 2017skafeto.com
Шофьорът, Наско Нешев, по-късно споделя, че не си спомня нищо. Най-вероятно е загубил съзнание. „Това е съдбата. Едни се блъскат в дървета, други в коли, трети в стълбове… Аз намерих да се забия в бензинова колонка“, казва Нешев след инцидента. Двамата с Ивайло не са се виждали след страшната случка. „Не е нужно да се познаваме, нали се е прибрал жив и здрав при семейството си, това е достатъчно“, казва пък Малкия герой. За Ивайло пък това е втори случай в живота му, въпреки невръстната му възраст, в който е трябвало да прояви самообладание, характерно за истински мъж. Преди време се качил с бормашина на ламаринен покрив да прави ремонт, а кабелът се усукал около крака му. Подхлъзна се, ама се задържа на улука. Иначе щеше да падне от девет метра и гипсът не му мърдаше“, разказва с искрен смях случката братовчедът на Иво – Любомир Нейков.
