Вазов награда

Точно преди 100 години големият ни поет и писател Иван Вазов е предложен за най-престижната награда – Нобелова награда за литература. Номинацията е направена от професор Иван Шишманов на 20 септември 1916 година. За съжаление на всички в България, Нобеловата награда е присъдена на шведа Карл Густав Вернер фон Хайденщам.

Така страната ни не успява да се нареди сред тези, чийто представители са удостоени с престижния приз. През годините за литературен Нобел освен Вазов са предлагани Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков, но нито един българин не успява да стигне до наградата.

Народният поет Иван Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот.

Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание – литературата – дава отпечатък на целия му живот.

През 1876 г. излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“, следват „Тъгите на България“ (1877), „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885) и други. В прозата започва с мемоарите „Неотдавна“ (1881) и продължава с „Повести и разкази в три тома“ (1891-1893), романите „Под игото“ (1894) и „Нова земя“ (1896).

Освен че създава първия български роман, той е автор на повести („Немили-недраги“, „Чичовци“), комедии („Службогонци“, „Вестникар ли?“), пътеписи („Великата Рилска пустиня“), поеми („Грамада“)… Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца и участва дейно в литературния живот.

Стихотворение на Иван Вазов е още по-актуално днесПоезията е начин на изразяване. В исторически план, у нас, малко след Освобождението писателите и по…Aug 21 2017skafeto.com

loading...