С какви чувства си спомняте студентските селскостопански бригади от 60-те и 70-те години на 20-я век? Мисля, че основното бе примирение, че трябва да се изтърпят, за да бъде заверен семестъра! Иначе следваше отпадане… При това бригадите бяха не една, а две – една лятна и една есенна! Така повече от месец от ваканцията бе отнемана, с цел да се помогне на селскостопанските труженици за подготовката и в прибирането на реколтата. А тези труженици вече масово бягаха към големите градове… Бригадите се характеризираха с: казармен ред, остаряла и недостатъчна селскостопанска техника, високи норми и символичното заплащане на труда.
Сурови бригадири и свръх-взискателни агрономи постоянно упрекваха студентите в липса на старание и умение… А те, макар и откъснати от родната среда, родители, близки приятели, се стараеха според силите си – често пъти изнемогващи от жегата и липсата на недостатъчно калоричната храна… И все пак им оставаха сили да се забавляват така както това може само младежта! Циментираха се новоизградени връзки и стабилни приятелства, а така наречените „връзкари“, които представяха медицински свидетелства за безброй несъществуващи заболявания, ставаха обект на подигравки и презрение…
