Учителят – извор на вдъхновение, познания, стремеж към постижения. Учителството – мисия, призвание, отговорност. Така стоят нещата на теория. На практика лесно се сблъскваме с други теории на вероятностите. Фактите – все по-голяма липса на учители, тържествуваща неграмотност, изчезваща нация…
На фона на неумиращата образователна система, схваната от ревматоиден артрит, в България все пак има малки извори на вдъхновение и постижения. И когато един учител си позволи волността да реализира призванието си, безкористно и безплатно са сее знания на световно ниво, винаги се сблъсква със свещената простота.
Теодосий Теодосиев – ТЕО. Учителят по физика от Казанлък, който няма нужда от системата, защото сам е създал такава. Успешна, работеща – можеш да видиш плодовете й в изключително високите награди и постижения на подготвените от него ученици. Той преподава физика повече от четири десетилетия. Автор е на уникалната Методика за създаване на силов интелект, на която разчита в своята школа по приложна математика и физика. Г-н Теодосиев е подготвил стотици млади надежди, които тръгват към престижните университети Принстън, Кембридж, Станфорд.
Той е искрен в изказванията и никога не пести истината. Особено към родителите, които наскоро го обвиниха, че не преподава по учебник и пише слаби оценки.
„Няма да лъжа ученици и родители, че децата им знаят. Предпочитам тук да получават двойки, отколкото в университета. Защото ако един доктор излъже пациента, че е здрав, той може малко да поумре“, с чувство за хумор коментира г-н Теодосиев.
За трудностите по пътя и научените уроци, за неблагоприятните условия и дисциплината, за морала и призванието – споделено от човекът, посветил се на светлите умове на бъдещето – Теодосий Теодосиев.
Моят баща ме е научил първо да си гледам работата. Той казваше, че една работа се върши дотогава докато се свърши, а не докато ти е приятна. Е, вярно е, че работата ми е приятна. Вярно е, че съм готов да си плащам и то огромна цена да платя, но ми действа вдъхновяващо това наличие на тези малки и талантливи човечета.
Един от законите на Мърфи гласи, че човек за да постигне нещо значимо в живота си, трябва да има своя минимум неблагоприятни условия. Е, ние ги имаме.
Един учен може да бъде бавен, но пък някога да постигне някакво свръхсветовно постижение. Някои деца са по-бавнички, но може да станат учени от световна величина, стига да се прояви търпение към тях.
През XXI век най-скъпият продукт ще бъде доброто образование.
Талантлив народ сме, но това не е достатъчно, защото човек може да умножи живота си по нула, или по минус едно, което е още по-лошо…
Нашето не е само формули, не е само убийствено решаване на ужасяващи задачи, физиката е философия, това е природата, това е вселената. Това е просто философия на вселената.
В българското образование има хиперинфлация – сегашната шестица се равнява на четворка от преди 20 години.
Възпитанието е много важно. Днес българчетата се учат от телевизията, която далеч не е 21 век. Това е едно разрушително влияние. Бих казал сатанинско…
…
Кръгът на познанието има една особеност – колкото повече го разширяваш, толкова повече нови неизвестни, нови въпроси възникват пред изследователя. Затова днес няма енциклопедисти.
Никой не иска да посещава курсовете за учители, които предлагам. Оказа се, че българският учител предпочита да отиде в чужбина да бере ягоди, да гледа стари хора, отколкото да си повиши квалификацията.
У нас все още битува представата от времето на тоталитаризма, че интелектуалният труд не струва нищо. Преди години Иван Станев Иванов (най-успелият наш физик) спечели първия златен олимпийски медал по физика за България. Тогава министър Александър Фол му стисна ръката, каза „Давай, Иванчо, все така!“ – и това беше всичко. Същата година едно пак такова 18-годишно момче стана първенец по дълбока оран и бе направено герой на социалистическия труд. За съжаление хората, които управляват България, робуват на подобна идеология – идеологията на дългата мотика. Но това е достойно за някоя африканска държава. Така ние катастрофално дерайлираме от пътя на съвременността и оставаме нация от слуги, престъпници, стриптийзьорки. Тютюнева или доматена република.
Нашата система на висшето образование е закостеняла, за да се промени нещо, някой трябва да умре – конкуренция просто не се допуска. Много сме добри в това.
Много лъжа се е натрупала в системата. Добрите, олимпийците, са невероятно добри, но това е въпреки системата. Моята школа например е едно напълно извънсистемно явление. Безплатно за учениците. На това обаче се гледа като на нелоялна конкуренция срещу поощряваната у нас тенденция към частно образование.
Имах по-възрастен колега, който ме съветваше да си подбера 5-6 деца за национален отбор, а останалите да зарежа. Но за мен са важни всички, освен това нека пак припомня за различните криви на развитие. Имам ученик, който не спечели медали, не стана научно светило, но в момента е най-големият специалист по принтери в България. И такива имам много. За мен е важно хората да реализират тавана на възможностите си, не да стават академици.
При нас се подготвяше Елена Атанасова, която не спечели медал на олимпиада, обаче направи голямо откритие в ядрената физиката. Влезе в учебниците, спести милиарди евро на Европейския съюз при построяването на ускорителя в ЦЕРН.
За божественото и сатанинското в науката
Фантастът Айзък Азимов веднъж казал, че човек е пратен от Бог в света, за да създава в него ред, да противодейства на ентропията. Аз имам серия лекции, в които разглеждам седемте смъртни гряха от християнското богословие от гледна точка на термодинамиката. И съвпадението е удивително. Всичко, което пречи на развитието и способства разрушението, може спокойно да се идентифицира с един от тези грехове: гняв, алчност, завист, лакомия, похот, гордост, леност. И човек лесно може да се поддаде на някой от тях.
За съжаление в света няма система за сигурност за предпазване от цялото зло, с което се заливаме. У нас моделът на разрушително самознание се възпроизвежда ежечасно от медиите.
Трябва да се инвестира във възпитание – дори не толкова в наука. И да се насърчават малкото здрави места в нашето общество. В една Австралия например не можеш да видиш порносайт, филтрират се. Обществото се самозащитава. Там е социално самоубийство да се подиграваш със семейство, училище, църква. Това са общества, които имат бъдеще.
* Използвани са откъси от интервю на Теодосий Теодосиев пред списание „Обекти“, брой 3, септември 2009 г.(www.obekti.bg) и негови изказвания пред медиите.
…
Ето и отвореното писмо на един от учрeдителите на Фондация „ТЕО“ – г-н Белослав Белчев, публикувано във фейсбук профила на Фондацията на 3-ти юли 2015 г. Повод за това изказване са нападките срещу Теодосий Теодосиев.
„Посегнаха и на Тео. България е страната, в която Бай Ганьо убива Алеко. Страната на войнстващата простотия. Днес посегнаха и на човека, който им каза, че е „смъртно опасно да си прост „. Последният, известен на мен, който стърчи в пустинята наречена българско образование. Стърчането, както знаете, у нас също е смъртно опасно. Да, Тео пише двойки. Двойки не само по по физика, но и двойки по морал. Те са за онези, които искат да минат по втория начин. Само той ни остана да ни навира истината в очите. Не я искаме. Малки хора с мазни ръчички, чието житейско дело е ограничено до създаване на себеподобни, изпълзяха от виртуалния свят на улицата. Мръсотията събира около себе си още мръсотия. Тео, те са много, а ти си един, но в природата има съвършено равновесие. Колкото повече са те, толкова ти си по-голям. Тео отдавна принадлежи на света. Светла частица от него е в хилядите умове, които е създал, които днес творят и създават бъдещето. Да, Тео пречи. На онези, които искат шестиченца по втория начин, на онези, които пишат шестиченца по втория начин, а и на онези с овехтелите учебни програми и правилници, които оставят след себе си разрушени гимназии. По делата им ще ги познаете“.