Съществува интересна легенда около построяването на тази мистична черква. Според преданието, тя е построена след облог. Облогът сключили майстор зидар и неговия ученик. Всеки от тях трябвало да построи една черква и накрая да определят коя е по-красивата. Когато църквите били завършени, майсторът отишъл да види работата на ученика си и останал толкова поразен, че разрушил своя строеж. Невероятната черква, построена от ученика, е „Свети Йоан Богослов“, край град Земен. Кореспондент на БГНЕС предаде, че именно там се крие ключът за спасението на света.
Интересното в тази църква е, че тя успява да устои цели 10 века, без да бъде разрушена. Към нея има огромен интерес както от богомилите, така и рицарите, водили Кръстоносните походи.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ е паметник на културата, а една от изненадите, които се крият в неговата черква, е, че стенописите направени през 11 и 14 век, не са реставрирани, а само почистени и консервирани. Мощи церят недъзи в Кремиковския манастирОт този уикенд мощите на Свети Харалампий Чудотворец се намират в Кремиковския манастир. Частица от …Mar 1 2017skafeto.com
Според местните, интерес към стенописите проявяват и масоните. И по-конкретно към стенопис, изобразяващ как четирима ковачи майсторят гвоздеите за Христовия кръст.
Що се отнася до ключа за спасението на света, легендата гласи, че именно в тази черква богомилите са заложили знака на българина: звезда със седем лъча. Това е единственият символ, който може да обедини всички религии.
Ватикански кардинал предрекъл, че точно храмът в Земен ще доведе до спасението на Земята.
Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.
В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на неизвестен местен феодал и съпругата му Доя – едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.
Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от 9 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на 20 век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.
През 1970-те години се провеждат реставрационни работи.
На 5 март 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.
Снимки: Камен Ханджиев