Чернобил

Преди 35 години в Чернобил се случи ядрена авария. Въпреки че тогавашните съветски власти не могат да скрият катастрофата, за нея и до днес циркулират много митове. Международната скала за аварии и катастрофи в ядрените съоръжения има седем степени. В седмата категория са „катастрофални аварии“ (major accident). Те означават отделяне на радиация с тежки последици за хората и природата, пише Труд.

Това ли е най-голямата ядрена катастрофа досега?

Тук досега са включени инцидентите от Чернобил (1986) и Фукушима (2011). В рамките на тази седма степен международната систематизация не осигурява сравнение.

Ако под „атомна катастрофа“ нямаме предвид само аварии в ядрени съоръжения, а всички техногенни радиоактивни емисии, то в историята е имало далеч по-лоши събития. Професор Кейт Браун от известния Масачузетски технологичен институт казва за DW:

„Американските и съветските фабрики, които произвеждаха плутоний за атомни бомби, отделят 350 милиона емисии в околната среда всеки работен ден. И това не е грешка“, казва Браун.

Ако разгледаме радиоактивния йод, един от изотопите, който се отделя и причинява рак на щитовидната жлеза при хората, аварията в Чернобил освобождава около 45 милиона емисии такъв йод. Професор Браун сравнява това с надземните тестове на ядрени оръжия. „Съветите и американците за само две години тестване през 1961 и 1962 година не са освободили 45 милиона емисии, а цели 20 милиарда емисии радиоактивен йод.“

Има ли мутанти в забранената зона?

Водачи от мястото казват, че посетителите често ги питат дали срещат някакви мутантите из Чернобил. Вълци с две глави. Или петкраки плъхове? Денис Вишневски никога не е виждал такова нещо. Въпреки че този учен наблюдава развитието на биосферата в забранената за хората зона от двадесет години.

Влиянието на йонизиращите лъчения с известна вероятност може да предизвика промени в структурата на организма. Най-вече чрез просто ограничаване на способността на организма да оцелява. Вишневски подчертава, че животните, родени с увреждания, така или иначе не могат да оцелеят дълго.

Природата вече преодоляла ли е катастрофата?

Снимки и доклади с разкази, че „животът отново процъфтява в забранената зона на Чернобил“ създават впечатлението, че природата около реактора се е възстановила. „Това не е истина“, казва Кейт Браун, която изследва Чернобил от четвърт век.

В червената зона около бившата атомна централа има по-малко видове насекоми, птици и бозайници. Случайни съобщения, че в района са регистрирани застрашени видове, не са доказателство за „здравословна“ околна среда. Напротив. Дългосрочните проучвания върху животни в силно замърсени райони показват значително увеличение на смъртността, честота на туморите, по-кратък живот, по-бързо стареене, промени в кръвта, израстъци и други фактори, които застрашават здравето на животните.

Учените обясняват многообразието на живота около Чернобил с миграцията на видове. „Ограничената зона около Чернобил има 2600 квадратни километра. Още по-на север се намират още 2000 квадратни километра от забранената зона на Беларус. На изток и запад районите също са слабо населени. Ето защо в Източна Европа имаме огромно пространство за поддържане на горската фауна“, казва Денис Вишневски.

Без страх от човека тук се разхождат мечки, а също и вълци, рисове и други хищници, които се нуждаят от големи площи, за да намерят достатъчно храна. Забранената зона е замърсена с радиация макар, че са изминали цели 35 години от ядрената авария. Една трета от тази площ е замърсена с трансуранови елементи, чийто живот е 24 000 години.

Наистина ли няма никакви хора?

Град Припят, който някога е построен за работниците в атомната елекроцентрала, е официално необитаем. Както и съседният град Чернобил.

Разбира се, тези места никога не са били напълно без хора. От 1986 г. хиляди работници отиват там, за да се грижат за критичната инфраструктура в двуседмични смени. А именно, след аварията в блок 4, реакторите в блокове 1, 2 и 3 продължават да работят до 1991 г. съответно до 1996 и 2000 г. Освен това специални патрули на МВР контролират достъпа до зоната. В град Чернобил има дори хранителни магазини и два хотела, предназначени за хора, които трябва да дойдат на работа.

Има и местно население, което не е записано в официалната статистика. Това са доброволно завърнали се. В годините, непосредствено след бедствието, те се завръщат сами в селата, които са изпразнени след евакуацията на 115 000 души. Точният брой на тези завръщащи се е неизвестен.

На въпрос на DW колко души живеят в и около Чернобил, говорител на украинската агенция, която управлява забранената зона, казва: „Николко“.

Според изчисленията от 2016 г., има 180 завърнали се. Това са предимно стари хора. Сега със сигурност има по-малко от тях. Властите ги толерират и подкрепят. Например пощальоните им носят пенсията веднъж месечно, а мобилен магазин им доставя хранителни стоки на всеки два или три месеца.

Виж още:Физик: Аварията във „Фукушима“ е с много по-опасни последствия от тази в „Чернобил“Проф. д-р Георги Касчиев е атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енер…Apr 28 2021skafeto.com


loading...