Шогунатът Токугава на Япония определя съвременната история на страната, като концентрира властта в ръцете на правителството и обединява нейния народ.
Преди Токугава да вземе властта през 1603г., Япония страда от беззаконие и хаос през периода Сенгоку („Воюващи държави“), продължил от 1467г. до 1573г. В началото на 1568 г. Японските „Трима обединители“ – Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу постигат консенсус около идеята за връщането на враждуващите даймьо (местни феодали) под контрола на централно правителство.
През 1603г. Токугава Иеясу изпълнява задачата и създава Шогуната Тогугава, който управлява от името на императора до 1868 година.
Ранният етап на Шогунат Токугава
През октомври 1600г. Токугава Иеясу побеждава даймьо, които тогава са били лоялни към покойния Тойотоми Хидейоши и неговия малък син Хидейри. Три години по-късно императорът връчва на Иеясу титлата „шогун“. Токугава Иеясу основава столицата си в Едо, малко рибарско селище до блатата на равнината Канто. По-късно селото ще се превърне в град, известен като Токио.
Иеясу официално управлява като шогун само две години. За да осигури по-нататъшна приемственост при предаването на титлата сред членове на семейството, той формално да провъзгласи сина Хидетада за шогун. Иеясу, от своя страна, на практика управлява правителството до смъртта си през 1616 г. С този политически и административен разум се характеризира първия шогун на Токугава.
Мирът Токугава
Животът в Япония е мирен под контрола на управлението Токугава. След цял век хаотична война, това е много необходима почивка. За воините-самураи обаче мирът означава, че са принудени да работят като бюрократи в администрацията на Токугава. Междувременно в страната се забранява носенето на мечове от обикновените граждани и селяните, а право имат само самураите.
Самураите не са единствената група в Япония, принудена да променя начина си на живот по време на управлението на Токугава. Всички слоеве на обществото са ограничени до традиционните си роли много по-стриктно, отколкото в миналото. Токугава налага четиристепенна класова, която включва строги правила до най-малкия детайл – например, кои класове могат да използват луксозни коприни за облеклото си, каква материя прибори могат да използват и т.н.
През 1614г. Токугава Хидетада забранява японските християни да упражняват религията си. Тези християни са главно португалски търговци и мисионери. За да приложи този закон, шогунатът изисква всички граждани да се регистрират в местния си будистки храм. Всеки, който откаже да го направи, се смята за нелоялен към шогуната и бива наказван.
Бунтът Шимабара, съставен предимно от християнски селяни, пламва през 1637г., но бе потушен от шогуната за четири месеца. След това събитие японските християни са екзекутирани или пратени в изгнание, с което християнството изчезва от страната.
Бунтът бе най-големият граждански конфликт в Япония през периода Едо и един от малкото случаи на сериозни вълнения през сравнително спокойния период от управлението на шогуната в Токугава.
Пристигане на американците
Въпреки че се използва „твърда ръка“ при своето управление, периодът при шогуните Токугава страната преживява дълъг период на мир и благоденствие. Всъщност животът е толкова спокоен и непроменим, че в крайна сметка породи укийо („плаващ свят“ – лежерен начин на живот), на който се наслаждават градските самураи, богатите търговци и гейшите.
Плаващият свят се „разбива“ на Земята внезапно през 1853г., когато американският комодор Матю Пери и неговите черни кораби се появяват в залива Едо. Токугава Иейоши, 60-годишният шогун, умира скоро след пристигането на флотата на Пери.
Синът му Токугава Иесада се съгласява, под принуда, да подпише Конвенцията на Канагава следващата година. Съгласно условията на конвенцията американските кораби получават достъп до три пристанища в Япония, където могат да поемат провизии, а бедстващите американски моряци трябва да бъдат третирани добре.
Това внезапно налагане на чужда сила сигнализира началото на края за Токугава.
Падането от власт на Токугава
Внезапният приток на чужди хора, идеи и пари силно нарушава начина на живот и икономиката на Япония през периода 1850-1860г. В резултат на това през 1864г. император Комей излиза зад „скъпоценната завеса“ и издава „Заповед за изгонване на варварите“. Въпреки това, за Япония вече е късно да отстъпи още веднъж в изолация.
Антизападните даймьо, особено в южните провинции Чошу и Сацума, обвиняват шогуната Токугава за неспособността да защити Япония от чуждестранните „варвари“. По ирония на съдбата и бунтовниците Чошу, и войските на Токугава започват програми за бърза модернизация, възприемайки много западни военни технологии. Южният даймьо обаче е по-успешен в модернизацията си от шогуната.
През 1866г. внезапно умира шогун Токугава Йемочи, а Токугава Йошинобу неохотно поема властта. Той е петнадесетият и последен шогун от Токугава. През 1867г. императорът също умира, а неговият син Муцухито става император Мейджи.
Изправен пред нарастваща заплаха от Чошу и Сацума, Йошинобу се отказва от някои от своите правомощия. На 9 ноември 1867г. той подава оставка от кабинета на шогуната, който официално се закрива, а властта на шогуната се предава в ръцете на нов император.
Възходът на империята Мейджи
Южният даймьо започва войната Бошин, за да гарантира, че властта ще бъде в ръцете на императора, а не в тези на военен водач. През 1868г. проимперският даймьо обявява възстановяването на Мейджи, при което младият император Мейджи следва да управлява от свое име.
След 250 години мир и относителна изолация под управлението на шогунската династия Токугава, Япония се появява на съвременната международна сцена. Надявайки се да избяга от същата съдба като някогашния могъщ Китай, островната държава се хвърля в развитието на своята икономика и военна мощ. До 1945г. Япония е създава нова империя, чието влияе покрива голяма част от Азия.
