Ако нищо не може да извади българина от убийствената летаргия, която го е обхванала, дано поне го направи това писмо. Написа го едно необикновено момиче – 17-годишната Стилияна Здравкова Николова от Бургас. Всеки един от нас трябва да го прочете и да се замисли над думите на девойката.
„Добър ден, уважаеми сънародници! Добър ли е?“, започва девойката с въпрос. След което удря право в десетката: „Предполагам сте се наспали добре или може би не чак толкова добре, след като днес е поредният ден, в който се събуждате слепи, глухи и неми за това, което се случва в държавата?! Интересно ми е да разбера, само аз ли виждам какво е положението в нашата родина и ако не, защо тези, които също го виждат, не правят нищо в полза на промяната? Интересно ми е дали само мен ме е яд, гледайки как България ден подир ден затъва бавно и мъчително, все по-дълбоко и по-дълбоко в дупката, изкопана от хората, които НИЕ сме ИЗБРАЛИ за наши управляващи?“19-годишна варненка разтърси всички с есето си! Чети на своя глава! Предупредени сте! (ЧИТАТЕЛСКО ПИСМО)Искам да ви представя есето на едно момиче от Варна, на 19 годин. Тя се казва Никол Карлукова. Преду…Mar 23 2017skafeto.com
По-нататък Стилияна поставя редица болезнени въпроси за образователната система. И по-точно защо непрекъснато се толерират деца на „някои“ хора, за сметка на „простосмъртните“ ученици: „Дали децата на нашите любими политици чакат лятото, за да работят за 500 лева по 12 часа на морето? Нужни са ни за дрехи, обувки и учебници за училище. Дали техните баби и дядовци едва свързват двата края и успяват да си купят лекарства и хляб с мижавите си пенсии?
С какви пари да си платя образованието? Защо свестните ми и честни приятели с бедните си семейства заминаха за чужбина и твърдят, че там е рай, а тук останаха предимно разглезените наркоманчета, чиито родители са НЯКАКВИ, НЯКЪДЕ ИЛИ НА НЯКОГО? Защо ми се налага да гледам как всеки ден се напушват и друсат в училище, пред училище, зад училище и после влизат и провалят часовете на учителите, които, въпреки че се опитват да ни научат на нещо, само гледат, щадят и бездействат?“ Финалът на Стилияна е особено силен. „Искам да остана тук“, пише тя. Но добавя едно „но…“. „Искам да остана тук, но… Моята родина не иска децата си. Жител съм на загиваща държава!“
