сингапур
Снимка: Timo Volz from Pexels

Съвременният Сингапур е основан през 1819 г. от сър Стамфорд Рафълс като търговски пункт на Британската империя. През 1867 г. колониите в Югоизточна Азия са реорганизирани и Сингапур попада под прекия контрол на Великобритания като част от проливите.

По време на Втората световна война Сингапур е окупиран от Япония през 1942 г. и е върнат под британския контрол като отделна коронова колония след капитулацията на Япония през 1945 г. Сингапур получава самоуправление през 1959 г. и през 1963 г. става част от новата федерация на Малайзия, заедно с Малая, Северно Борнео и Саравак. Идеологическите различия довеждат до изключването на Сингапур от федерацията две години по-късно и той става независима държава.

През 1965 г. Сингапур е една много бедна страна, но тя шокира всички, като изкоренява корупцията чрез своята стратегия за модернизация. Пет политики са ключови за успеха, а човекът, който макар и с авторитарна ръка дирижира прогреса, влиза завинаги в историята и сърцата на сингапурците.

 

5 политики, които издигат Сингапур от бедна страна до азиатски тигър
Премиерът на Сингапур Ли Куан Ю през 1975 година. Снимка: Gerald R. Ford Presidential Library

Първият елемент е стабилните пари
Страната стартира с валутен борд – прост, прозрачен, спазващ правилото на този режим. Той оперира на автопилот с автоматични приспособявания, запазващи системата в баланс. Бордовете осигуряват дисциплина в паричната, банковата и фискалната сфера. Цените се стабилизират, сингапурският долар е свободно конвертируем, подкрепен от резервите и златото при фиксиран валутен курс. Това осигурява доверие и привлича чужди инвестиции.

Вторият елемент е, че лидерът на Сингапур Ли Куан Ю отказва да приеме каквато и да е чужда помощ от какъвто и да е вид.

Това е далеч от нещата, които направиха много развиващи се страни като България, където политици и чиновници се опитваха да подсигурят чуждестранна помощ (плащания от ЕС за трансфери), други, независимо дали от НПО – чуждестранна правителствена помощ или от международна финансова институция като Световната банка. За разлика от всички тези държави пред всеки правителствен офис в Сингапур имаше надпис “Без чуждестранна помощ”.

Третият елемент е, че той се стреми да има първокачествени, конкурентни частни предприятия.

Това е постигнато чрез облекчено данъчно облагане и регулации, съчетано с напълно отворена и свободна търговия – накратко, политики, които позволиха на Сингапур да се превърне в един от „азиатските тигри“.

Четвъртият елемент е с акцент върху личната сигурност, обществения ред и защитата на частната собственост.

Петият и последен елемент“малко”, прозрачно правителство – минималистично, което отхвърли сложността и бюрокрацията.“ За да изпълни стратегията точно, Сингапур назначава само първокласни държавни служители и им дава първокласни възнаграждения. Днес например годишната заплата на сингапурския финансов министър е 1,15 милиона евро. В замяна на тези високи заплати Сингапурската стратегия изисква правителството да управлява строго кораба, без разхищения или корупция.

Приемайки Сингапурската стратегия на Ли Куан Ю за стабилни валута, отказ от чуждестранна помощ, първокласна световна конкуренция, закон и ред и правителство, което работи без разхищения и корупция, Сингапур се трансформира от бедна, непроизводителна страна в глобален финансов център и една от най-богатите държави в света.“

5 политики, които издигат Сингапур от бедна страна до азиатски тигър
wiki commons

Вижте още:


loading...