Истинската, а не политически оцветената история е сложна наука. Мнозина са се изкушавали и се изкушават да анализират дадени по-близки или по-далечни във времето исторически събития, прилагайки чисто дедуктивен подход, който води, по правило, до стандартни, безнюансно редактирани заключения. Това обаче не се отнася до становщето на уважаевия директор на Иститута по история към БАН – Акад. Георги Марков по отношение на неочакваните, необосновани териториални претенции на турския президент Реджеп Ердоган спрямо редица области в Източните Родопи с център град Кърджали.
Несъмнено идеята да наложи неоосманлизма в Турция е обсебила от дълго време Ердоган, който говори с апломб за съществуващата в неговото въображение/ „ислямската дъга на Балканите“, включваща Търговище и Шумен. На пръв поглед изглажда нелепо в Анкара да си въобразяват, че е възможно по какъвто и да е начин – военен, икономически, политически, верски или културен – да бъде оформено възродено геополитическо пространство на базата на бившата Османска империя, простиращо се от Балканите и Близкия изток, до Кавказ, Средна Азия и Сибир. Министърът на външните работи на Р България, Даниел Митов приема, че „в това няма нищо тревогно“. Така ли е обаче в действителност? Българското правителство е длъжно да анализира задълбочено и безпристрасно текущите събития тук – на Балканите, както и в мащаба на цяла Европа. Несъмнено Ердоган ще се стреми да наруши етническия баланс в смесените райони в Източните Родопи. Начините за това са много и затова югоизточна граница на България трябва да е надеждно защитена. И тук не се касае само да се възпрепятства отприщването на бежанския поток, което крие опасността от трайно насаждане в България на радикалния ислям, от който – до претенциите за автономна или отделна държава на територията на страната има само една крачка. При тези обстоятелства Българското външно министерство трябва да защити твърдо националня интерес на страната, в смисъл, че подобни претенции от турска страна относно български територии са недопустими! Трябва да се възобнови работата на отдавна създадената българо-турска комисия, и веднъж завинаги де се приеме безспорния факт, че изселниците ни в Турция през 80-те години не са бежанци, за разлика от българските бежанци от Южна Тракия. Трябва да се действа така, че Европа и света да ни чуят, да осъзнаят колко пагубна е ролята на Ердоган като новия султан на Турция. Прецедентът с Хитлер от 1938 година никога не трябва да се повтаря! И не трябва да се забравя и какво се случи в Кипър през 1984 година, когато насилствено бе създадена Севернокипърската турска република – едиствено на основанието, че това е желанието на преобладаващия там турски етнос. Съмнително е, че НАТО може ефестивно да защити нашите национални интереси, доколкото и двете страни членуват в Съюза. България трябва да разчита на собствената си гъвкава, но твърда дипломация – нещо, което поне засега не се наблюдава!
