На 2 октомври тази година се навършват 102 години от гибелта на Димчо Дебелянов – поетът на любовта и копнежите, на бляновете и спомените. Любимият на поколения българи поет е роден на 28 март 1887 г. в гр. Копривщица. Той е последното от общо шест деца. Когато е едва на 9 години, баща му умира и семейството заживява в Пловдив, пише woman.bg. Дебелянов пише първите си творби още в гимназията, но след време ги изгаря. След като завършва училище, през 1904 г., заживява със семейството си в София на ул.“Оборище“. Две години по-късно за първи път са публикувани и творбите му „Когато вишните цъфнаха“ и „На таз, която в нощи мълчаливи“. В ранните си години Дебелянов се възхищава от поезията на Пенчо Славейков, а по-късно и на Пейо Яворов.
Тази поезия би накарала всеки да настръхне! Потопете в света на гениалния български поет
Гениален български поет с превъзходни стихове. Тези думи даже са малко, за да се опише Дамян Да…Jan 20 2017skafeto.com
Записва право и литература, но прекъсва следването си, поради липса на средства. През 1910 г. издава „Българска антология“ заедно с Димитър Подвързачов. Дебелянов сътрудничи на изданията „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Оса“, „Нов път“ и „Звено“. През 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където на 2-и октомври същата година намира смъртта си. Подпоручик Дебелянов е убит в сражение край Горно Караджово и е погребан в двора на българската църква в Демир Хисар на 29 години. През 1931 г. костите му са пренесени в родната му Копривщица, а домът, в който е израснал, е реставриран през 1958 г. и до днес е къща-музей. Димчо Дебелянов остава един от най-обичаните български писатели, допринесли много за развитието на поезията ни.
Нежните му красиви стихове са вдъхновени и от душевните трепети на поета и най-вече от най-голямата му невъзможна любов. Животът на Дебелянов се променя завинаги, когато среща учителката от Ихтиман Иванка Дерменджийска. Двамата споделят общ интерес към литературата и си разменят много писма, но се срещат рядко, защото Иванка трябвало да защитава репутацията си. Отношенията им били тайни и това измъчвало поета. След нея той имал още няколко любови, но тя завинаги остава „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.
В памет на знаменития български поет днес ще си припомним едно от най-красивите и докосващи стихотворения на Дебелянов.
Аз искам да те помня все така
Аз искам да те помня все така
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален в часа,
когато Тя ще победи!
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай –
пролетта ни недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш,
поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила.
– Аз искам да те помня все така…Стартира кампания за набиране на книги за изгорялото читалище в ГложенеУченик на 17 години от ПМГ „Константин Величков“-Пазарджик Кирил Балдев е решил да стартира благород…Sep 30 2018skafeto.com
