Днес отбелязваме голям християнски празник. На 14 септември Православната църква отбелязва Кръстовден. Празникът е известен още като Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен. По традиция хиляди българи се събират в Кръстова гора в нощта на 13 срещу 14 септември. Там, под открито небе, те посрещат християнския празник. Според народните вярвания когато небето се разтвори, всеки си пожелава нещо и то ще се сбъдне. Поверието разказва, че в Кръстова гора е заровена частица от Светия кръст Господен. На Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.
От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта „се кръстосват“ и се изравняват по продължителност.
