Павел Серафимов, sparotok.blogspot.com
Всеки от нас изгражда вижданията си въз основа на информацията, която притежава. С колкото повече данни разполагаме, толкова по-пълни и по-верни са знанията ни. Веднъж приели нещо и изградили определена гледна точка, ние трудно можем да възприемем различното, независимо от това дали то е логично, или не. Това е причината, създателите на официалните теории за произхода на българския народ, не само да посадят лъжи, но и да укрият огромно количество ценни сведения.
В случай, че още в началото на ХХ век, учените бяха дали достъп до всички исторически извори, а и бяха споменали, че съществуват книги на български изследователи имащи различни виждания от общоприетите, то не само народът ни щеше да прозре истината и да изгради високо самочувствие, но и нямаше да се стигне до осакатяване на България с отнемането на изконни наши земи и провеждането на геноцид над стотици хиляди наши братя и сестри в Беломорието, Македония и т.н.

Васил Златарски, а и съмишлениците му са знаели добре за откритията на Георги Раковски, според когото българите са обитавали Балканите от незапомнени времена. Знаели са и за писанията на Отец Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна и др. според които известният с войните с Рим цар Декебал е властвал над предците ни, но набързо обявяват всичко свъзващо ни с далечното минало на Балканите като небивалици.
Иронията е, че самите казионни учени съчиняват най-нагло небивалици като тази за тюркския произход на старите българи, лишеното от логика, но общоприето твърдение, че дедите ни са забравили езика си, че са обитавали юрти и са почитали Тангра. Днес знаем, че това са неверни неща, но навремето, лишени от алтернативна информация, обикновените хора са били принудени да вярват на безсъвестните “историци”.
Забранените книги проговарят: Кому са нужни всички лъжи за българите и България, на които учат децата ни от десетилетия?

Не зная дали някой е правил опит да събере и систематизира работите на всички родолюбиви изследователи, опитали се да се противопоставят на наложените с ориенталски фанатизъм лъжи за миналото и произхода ни. Във всеки случай става дума за много автори, а не един-двама самотника търсещи внимание.
Наскоро, благодарение на Петко Атанасов, с посредничеството на Андрей Киряков, получих една интересна книга. Нейното заглавие е “Българският Църковен Въпрос”, написана е от д-р Иван Селимински. Бях силно впечатлен от ерудицията на този човек, който още през XIX век, въпреки оскъдната информация, с която разполага, стига до извода, че историята ни започва на Балканите и то 1000 години преди Христа.

По-ценното е това, че д-р Селимински правилно е изтълкувал писанията на римските (византийските) хроникьори като приказка целяща да оправдае поведението на Византийската империя спрямо свободните народи. За старите българи д-р Селимирски казва, че са местен народ и нападенията им не са за грабеж, а по политически причини.
Една година след излизането на “Българският църковен въпрос”, се появява друга подобна книга, която е написана от Архимандрит Кирил Рилски. Става дума за публикуваната през 1930 година творба “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина:

“Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“
Архимандрит Кирил Рилски казва и други интересни неща, които казионните учени за жалост избягват. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни:

Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа.”
Авторите д-р Иван Селимински и Архимандрит Кирил Рилски са високо образовани хора, те знаят какво говорят, дават и логични обяснения, за разлика от казионните учени, които обаче разполагат с поддръжка от чужбина и възползвайки се от влиянието си, изолират изследователите представящи изобличаващи официалните теории данни.
Изолирани и поставени в сянка са и писанията на Никола Йонков-Владикин. Той публикува една малка, но интересна работа: “История на Древните Траки”. Oще през 1911 година, този автор прави революционното откритие, че сред познатите на египтяните Морски народи са и траките дардани, тевкри и т.н. Писалият преди повече век Йонков-Владикин е разбрал неща, които някои наши учени едва в последните години плахо споменават…и този човек е низвергнат!
Забранените книги проговарят: Кому са нужни всички лъжи за българите и България, на които учат децата ни от десетилетия?

Всъщност Никола Йонков-Владикин прави и друго изключително важно откритие, което обяснява защо има прилика между българския и иранските езици. Според авторът “началото на вторичното тракийско, религиозно, езично, изобщо културно влияние в пределите на Персия и Туркестан, трябва да се отнесе към XV век пр. Христа.”
Доводите на прогресивния изследовател се подкрепят от писания на стари автори за деянията на Дионис в Индия и други места в Азия, подкрепа има и от страна на древните топоними в Индия, Иран и Тракия, но следващи покорно на обслужващите чужди политически интереси теории, казионните учени не дават глас на неудобните открития.
Две години след Йонков Владикин, през 1913-та година, друг прогресивен българин Д.П.Даскалов, издава ценна книга. Този автор също не е случаен човек, той член на “Софийското Археологическо Дружество”. В работата си “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати” простичко и ясно е казано: “И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минаватъ стихийно Дунава, не въ силата на извѣстенъ договоръ съ византийците да пазятъ като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са били принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, в качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостровъ: първо – да избавятъ и отнематъ родината на тракийскитѣ и македонскитѣ си събратя от господстващото гръко-римско малцинство…”

Ето, поредният интелигентен и непредубеден човек, който е осъзнал истината, но за жалост не е подкрепен от българските учени от своето време. Не е подкрепен и друг доказал любовта си към Отечеството наш сънародник. Става дума за участвалия в подготовката на Априлското въстание Данаил Юруков, който през 1929 година стига до заключението, че ние българите сме потомци на най-старото балканско население:
“Ако говорите съ кой и да е културенъ българинъ отъ Тракия или отъ Източна България, или съ българинъ отъ Македония, изведнъжъ ще забелѣжите акцента на неговото родно наречие. Но не е само това. Въ тритѣ провинции всѫде има подраздѣление на наречията и всѫде тѣ сѫ запазени и се съхраняватъ отъ родъ въ родъ. Дори и въ нѣкои градове се запазватъ особени звукови наречия, които никога не се повлияватъ или измѣнятъ отъ културата. Единъ Панагюрецъ или единъ Копривщенецъ, колкото и младъ да е излѣзълъ отъ града си, дето и да се е училъ, той все пакъ не губи родното си наречие.

Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота? “
Данаил Юруков е стигнал до правилно заключение, макар да няма титлите, подготовката и финансирането на Васил Златарски и последователите му. Без увъртане, без лутане, без манипулации, родолюбецът доказва своите твърдения, които почиват на здравия разум.
Това, което е заченато от Отец Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, неизвестният автор на Зографска История, а и Георги Раковски, бива усъвършенствано и допълнено от д-р Иван Селимински, Архимандрит Кирил Рилски, Никола Йонков-Владикин, Д.П. Даскалов и Данаил Юруков.

He ca никак малко хората, които са се опитали да покажат, че ние българите сме потомци на местен народ. Всъщност има и други радетели на истината, освен горе споменатите. В никакъв случай не бива да забравяме обичащият Родината Цани Гинчев и неговата Тракийска теория. Този изследовател на миналото ни отказва да приеме, че народът наречен от Херодот траки е изчезнал в небитието:
“…аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е противоречие на логиката! До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване” е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до днес се мъчат да ни унизят – точно така! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки…”
Според Цани Гинчев, народите от славянската езикова група са местни, не са идвали отникъде, а теориите за внезапната им поява не са нищо друго освен резултат от идеологията на враговете ни целящи да ни объркат, унизят и покорявайки ни, да заграбят нашите ресурси. Подобно виждане има и един чужденец – Виктор Обермюлер:

“ …Ония народи, които след края на т.н. “Велико преселение на народите” биват наричани “cлавяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирзи и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те бива осмивани, просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистката и панстлавистката тенденциозна история. Но за това и тези историци се виждат принудени, заедно с потока на Великото преселение на народите, да “изтрият” (да представят за “изчезнали”) всички стари народи от земята и след тях да направят така, че да се “появат” съвсем нови, да им се търсят прародини и разбира се като са вложили мъчителна работа без мисъл, не стигат до никакви резултати “ –B. Обермюлер, цитиран от Юлия Хаджи Димитрова, “Gothi, qui et Getae –Готи сиреч Гети”
Немският учен Йохан Густав Куно също не се бои да тръгне против течението и в своята работа за древните народи на Европа: “Кимерийците и библейския Гомер са същите хора, които в по-късни времена се наричат скити, сармати, славяни, венети (венди), или биват наричани така от други народи.”

Куно дава интересни тълкувания на реки от земите на траки и скити. Bargos бива обяснено с брѣгъ-бряг, за Syros е предложено сыръ-влага, на Syrgis е дадено значение строуга-струя, за етимологията наTierna е дадено определението черна, а названието на Lykos е изтълкувано с лѫка-блато.
Интересни са и тълкуванията на лични и племенни имена: Lipoxais-лѣпъ, Rathagosos-Радогост,Sobadacos-свобода, Katiari-котора-война, т.е. бойци, Limigantes-лемеж,т.е. орачи, земеделци. Изводите на Йохан Густав Куно са логични, но пречат на силните на деня и работите на този буден и съвестен човек потъват в хранилищата на немските библиотеки.
Друг обречен на забвение прогресивен автор е Ганчо Ценов. До 1998-ма година не бях чувал изобщо нищо за него. Мои приятели завършили история в София и Велико Търново също не бяха запознати с творбите на посветилия се на България учен.

Неговите открития са неимоверно ценни за Родината, но за жалост остават недопуснати в официалната ни историография. Запознавайки се с книгите на Ценов, с удивление разбрах, че има доказателства за това, че бивайки потомци на най-старото балканско население, ние сме и първите християни на Европа. Пак благодарение на този защитник на истината, разбрах, че библията на Вулфила е създадена за нашите деди, а не за някакви германци, от които няма никакви следи.
Най-големият принос на великия българин обаче бе това, че простичко и точно бе обяснил една мистерия. Става дума за почти мигновеното консолидиране на Дунавска България и превръщането й в сериозен съперник на Римската Империя (Византия).
Като цяло, нашите историци твърдят, че през VI-VII век, от земите край Припятските блата в Украйна, са дошли старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са асимилирали, или избили местното население. По-късно, в края на VII век, славяните били покорени от дошлите от Азия прабългари, които макар да били носители на висока култура, взели че забравили езика си и приели този на примитивните славяни.

Тази невероятна глупост бе преподавана на няколко поколения студенти и успя да се задържи само с фанатично натрапване и преследване на всеки осмелил се да изкаже критика. Невъзможно е три различни народа, имащи различни езици, различна култура и различна религия, да се обединят бързо, та това е направо чудо!
Ако разгледаме внимателно теорията на Ценов, ще разберем как се е случило чудото. Според този учен, старите българи не са азиатци, а местно население, потомци на древните балкански народи ( като най-многобройният елемент е представен от мизите). За дунавските славяни (само за дунавските славяни, а не за тристата милиона представители на слав. езикова група), Ценов представи ясни доказателства, че са потомци на гетите, т.е. не може да се говори за чужд народ.
Така всичко изведнъж става логично и лесно за разбиране. В края на VII век, се обединяват три групи на един и същ народ, който в далечното минало е носил името траки. Не е трудно да се осъзнае, че през 680-681-ва година, княз Аспарух побеждава Римската Империя (Византия) защото е подпомогнат не само от гетите наречени славени, но и от сродното местно население.

До този момент, това местно тракийско население е давало най-добрите войници на Римската Империя (Византия), но желаейки свобода, се присъединява към своите независими братя от земите на север от Дунава.
Тезата на Ценов е логична, тя обяснява защо няма следи от тюркски, или ирански субстрат в старобългарския, т.е. старите българи никога не са губили езика си, нито културата си. Българската реч не е нищо друго освен развита форма на езика говорен от Орфей, Залмоксис, а и героите прославили се със своята смелост в Троянската война.
Ако Ценов бе подкрепен от своите колеги и всички заедно се бяха заели да задълбочат проучванията си, неминуемо щеше да се стигне до заключението, че хората наричани в древността траки не са били изолиран народ, а са имали свои роднини, които са обитавали Западните Балкани, Средна и Източна Европа.
Ето за това българският показва близост с хърватски, словенски, а и украински. Докато хървати и словени са потомци на тракийските роднини – илирите, наричани още венети, то украинците са наследници на скито-сарматите.

Самото название славяни, или както е правилно славени се налага като колективно име доста бавно. През късната Античност то важи само за гетите, после бива прието от адриатическите венети – предци на словени и словаци. Векове по-късно бива употребено за населението на Полша, след XVII век започва да се употребява и за руснаците.
Имайки предвид обхвата на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространяването на знания и култура, можем да кажем, че дедите ни се явяват кръстниците, а дори и учителите на славянската езикова общност, която днес е представена от 300 000 000 души.
За жалост, когато са писани историите на европейските народи, тази истина не отърва нито на интересите на германската историческа школа, нито на учените от Руската Империя. Немските и австрийските историци определят народите от славянската езикова група като неспособни да се управляват сами, т.е. трябва да са винаги под германска власт. Славните гети, познати и като готи биват наречени германи и са използвани за повдигане на самочувствието на германските народи.

За историците от Руската империя е важно да се приеме, че името славяни е възникнало на север от Балканите и от там е започнало разпространяването на хората от славянската езикова общност. Това е и причината през XVII век да се появи легендата, че библейския Мосхос – праотецът на славяните, е дал името на река Москва. Така се търси легитимиране на желанието на императорите на Русия да се представят като покровители на хората от славянската езикова група.
Това са основните причини за изкривяването на българската история. Поради факта, че когато другите народи се писали историята си –XVII-XIX век, и най-безсрамно са крали от нашата, ние сме били подложени на геноцид , не е имало кой да потърси сметка на крадците. А дори и да сме били свободни, петте века кланета (XIV-XIX век ) така са разредили някога големия и силен български народ, че нямаме възможност да окажем политически натиск и да поискаме своето. Като добавим и сервилното поведение на нашите учени от началото и средата на ХХ век, става ясно защо светът си е изградил такава невярна представа за нас.

Времената се менят обаче. Макар понастоящем също да бъдат разпространявани лъжи за произхода ни, вече изобличаването е по-лесно. Днес имаме достъп до много документи, можем да почерпим данни от игнорирани в миналото работи на съвестни историци, археолози и езиковеди. Също така сме в състояние да систематизираме намереното и да го разпространим не само сред сънародниците си, но и сред другите народи.
Нека се знае, че сме потомци на учителите на Европа, нека се знае, че дедите ни създадоха човеколюбиви доктрини дълги векове преди други хора да направят това. Нека се знае, че сме кръстници и наставници на общност от 300 000 000 души. Нека се знае, че сме дали много на света и, ако не извинение, то ни са ни дължими признателност и благодарност.

loading...