Новини

Легенди и истини в българската история: Защо не станахме Швейцария

Легенди и истини в българската история: Защо не станахме Швейцария

Пак идат избори, европейски и местни. Легенди са, че народният вот селектира най-достойните синове и дъщери на нацията. Истината е в “Угасете свещите!” на Алеко Константинов, пише в коментар за вестник „Труд“ журналистът Росен Тахов. На тъмно потайни сили правят фокуси с бюлетини. Избраните са по волята на властимащите.
Изборната еквилибристика омаскари и пряката демокрация. На референдума през 2016 г. жонгльорите демонстрираха изумителен талант. С ловкост на ръцете и бързина на ума го изкараха невалиден. Ставаше дума за дебели заплати и сочни кюфтета, без които домашната политическа трапеза е немислима.
В Швейцария, по която въздишаме от Алеково време, референдумите решават всичко. От важни държавни дела до това дали да се връзват кучета пред магазините. Каква е историята по нашенско?

През 1890 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа по общински работи. Ако трябва да се вдигне училище, да се прокара водопровод или да се сключи заем, населението може да поиска референдум. Кметът на съответната община е длъжен да разгласи въпроса и да осигури условията за гласуване.
“Държане речи в деня на допитването и въобще разискване за или против решението не се позволяват; но в другия празничен ден, който предшествува деня на допитването, устройва се публично събрание, дето стават такива разисквания”, повелява законът.
На това събрание жребий определя двама пълнолетни, които заедно с кмета съставят изборно бюро. Гласува се с “да” или “не”. “Събирането, преброяването и прочитането бюлетините става от бюрото, но и всеки гласувач има право да надзирава и контролира”, демократично отбелязва член 7.Акад. Георги Марков: Стамболов, Стамболийски, Живков и Бойко Борисов са обичани народни трибуниАкад. Георги Марков е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ. Специализира в Института …Jul 31 2018skafeto.com

Този закон действа до 1934 г., когато превратът на 19 май му тегли секирата като прекалено либерален. На 17 август Министерският съвет го отменя с друг закон, докладван още същия ден на царя. Борис III парафира и попарва швейцарските надежди.
През септември 1922 г. БЗНС тика в затвора почти всички опозиционни водачи. Става международен скандал и оранжевите бързат да узаконят стореното. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи. Ще се пускат черни бюлетини за “невиновен” и бели за “виновен”.
Върху белите са изредени имената на 22 бивши министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
На 19 ноември драконовски мерки налагат ред и тишина. Дружбашите най-много се плашат от виното и ракията. “Питейните заведения от снощи 10 часа са затворени. Днес и довечера ресторантите ще бъдат отворени само за обяд и вечеря, без да се дават спиртни питиета”, съобщава вестник “Утро”.
Легенди и истини в българската история: Защо не станахме Швейцария

В бяло гласуват БЗНС и БКП. Широките социалисти са също за съд, но апелират Темида да подбере и земеделците. България не помни по-корумпирани властници, пледират те. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на ВМРО. От 926 490 гласували 647 313 казват “виновни”, 223 584 пледират “невиновни”. Другите 55 593 бюлетини са обявени за невалидни.
Ексминистрите сядат на подсъдимата скамейка, но процесът се проточва. От затвора ги спасява превратът на 9 юни 1923 г. Налага се традицията у нас превратите да вървят след референдумите и периодически да заличават волята на масите. Допитването за република или монархия е изключение и потвърждава правилото.
През 1946 г. парламентът приема закон, според който българският народ трябва да реши съдбата на монархическия институт. По този повод ЦК на БРП (к) провежда пленум, а ОФ разгръща мащабна кампания. За агитационни нужди дарованието Васил Павурджиев съчинява песничката:

На царчето вече
готвят му вагона –
ще го експедират
с герба и със трона.
Роялистите пък плашат, че страната ще стане съветска република. “България няма да бъде съветска република – опонира Георги Димитров по радиото, – но тя ще бъде народна република, в която ръководеща роля ще играе огромното мнозинство на народа – работниците, селяните, занаятчиите и народната интелигенция.” Тогавашният държавен глава не подозира, че следовниците му два пъти ще се опитат да ни вкарат в семейството на съветските народи.

“Според последните сведения, в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 процента, от които само 1 процент е бил за монархията и 1 процент – бели бюлетини”, съобщава радио “Лондон” на 8 септември вечерта.
Официалните данни сочат, че в референдума участват 91,63 на сто от избирателите. 92,72 процента дават гласа си за република, 4,37 процента са за монархия. Останалите бюлетини са недействителни.
Референдумът “Република или монархия” е последван от всенародно допитване “Кръчма или сладкарница”. През 1947 г. VІ Велико народно събрание гласува Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване пиянството.
Питейните заведения ще пускат кепенци по волята на народа, отсичат великите депутати. “За затваряне” и “Против затваряне” ще пише на бюлетините. “Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени”, постановява законът. Със замах се решава проблемът “избори-чашка”, който е още от времето на Данко Хаирсъзина.

При 60 на сто “за” кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души, а в селищата с над 30 000 жители 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив.
В текста обаче е допуснато недоглеждане. “След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета”, гласи алинея 1 на член 20.
Съдържателите газят народния вот и каращисват лимонадата с ракия, установяват контрольори. През 1952 г. алинеята е поправена с указ и сухият режим е затегнат.
На 8 май 1971 г. Народното събрание решава новата конституция на НРБ да бъде приета с референдум. Същият ден е гласуван закон за провеждането му. Виненочервена бюлетина с “да” и бяла с “не” ще решат съдбата на историческия документ.Кабинетът „Борисов 3“ разкри как ще бори най-голямото зло в България. Създават нова агенцияПреговорите за съставяне на третото правителство на Бойко Борисов текат с пълна пара, но лидерът на …Apr 10 2017skafeto.com

Референдумът е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие. “Провъзгласяването на приетата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.”, сочи член 12 на закона. Така правилният резултат е обявен предварително!
В слънчев пролетен ден 99,70 на сто от избирателите отиват при урните. Против Конституцията са едва 0,25 процента.
Във вторник, 18 май, зала “Универсиада” диша тържествена атмосфера. Тодор Живков се изправя на трибуната и заявява, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. “Иначе не можеше и да бъде!”, отсича Първия и разяснява: “Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.”
През 1983 г. е приет поредният Закон за допитване до народа, с който се определя редът за провеждане на референдуми. Той обаче си остана на книга, защото по схемата референдум-преврат дойде превратната дата 10 ноември 1989 г.

loading…


Copyright © 2016-2019 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
Учените смятат, че характеристиките на защитата на организма срещу токсини, вируси и бактерии са свързани…
error: Съдържанието е защитено!