Семейната идилия е нещо, за което всеки мечтае в даден момент от живота си. Често обаче, тъкмо когато си помислил, че най-сетне си открил правилния човек, нещо се обърква и приказката се превръща в кошмар.Лична драма: След всяка буря изгрява слънце, но не ми останаха силиПреди няколко години се омъжих за човек, с когото вярвах, че ще остарея.

Семейните конфликти рядко свършват добре, особено ако в тях е намесен алкохолът. За съжаление понякога дори разводът не е причина да се почувстваме сигурни. През лятото на 2015 г. се разделих със съпруга си Васил, който е с 25 години по-възрастен от мен, разказва читателка на вестник „Лична драма“. Причината за раздялата ни е, че той редовно пиеше и посягаше да ме бие. Аз не съм жена, която ще толерира подобно поведение, затова без колебание си взех децата и напуснах тиранина. Въпреки развода, Васил продължаваше да присъства в живота ни. Поддържаше връзка с децата, водеше ги на разходка, накратко – успя да спечели доверието ми до такава степен, че му дадох ключ от жилището. Имаше моменти, в които вярвах, че се е променил, но тогава алкохолът отново се намесваше и семейната идилия рухваше. От своя страна бившият ми съпруг вярваше, че ще се съберем отново и въпреки факта, че имаше любовница, постоянно ме ревнуваше.

Един ден бях заета у дома с домакинска работа. Децата бяха при баба си и в къщата нямаше никой друг освен мен. Някъде към шест часа вечерта Васил дойде дойде прилично почерпен. Още от вратата се разкрещя, че съм уличница, която е допуснала семейството ни да се разпадне. После се нахвърли отгоре ми с юмруци. С последни сили успях да отблъсна атаките му и да го изтикам на улицата. Тогава не предполагах, че това не е краят. Няколко часа след полунощ се събудих от остро усещане за парене. Имах чувството, че лицето, главата и шията ми горят. Опитах се да изправя, но получих силен юмрук в тила. В следващия момент по тялото ми се сипеха удари с пръчка. Не помня кога съм загубила съзнание. Когато дойдох на себе си, нападателят го нямаше. Вратата и прозорците бяха затворени, а кожата ми буквално изгаряше.

Лазейки на колене, се добрах до телефона и извиках линейка. В болницата установиха, че съм залята със сярна киселина. Лекарите спасиха зрението ми, но имах тежки химически изгаряния на главата, торса и крайниците – до 30% от повърхността на тялото, както и черепно-мозъчна травма. Три месеца се лекувах в болницата, през които постоянно изпитвах ужасяваща болка. По време на разследването се разбра, че нападателят ми е бившият ми съпруг Васил. За съжаление съдът стигна до заключението, че в случая няма опит за убийство и го осъдиха за причиняване на тежка телесна повреда по особено болезнен начин. Като се има предвид, че пред съдията Васил се покая и положителните му характеристики, му присъдиха шест години затвор. Много скоро той ще бъде на свобода, но моето лице завинаги ще бъде обезобразено.Лична драма: На смъртния одър на мама намразих сестра си, а сега гаснаОставиш ли омразата да те заслепи, един ден ще убие първо теб. Баща ми ни напусна веднага след ражда…Apr 3 2019skafeto.com

loading...