Богатият български пенсионер живее почти толкова добре, колкото и френският. У нас максималната пенсия е 3400 лв., а във Франция е 3574,35 лв. Разликата в тавана между двете държави е едва 174,35 лв. Това показва справка на 24 часа.
И докато у нас пенсионерите не могат да получават по-висока сума от 3400 лв., то във Франция максималната е 50% от тавана на осигурителния доход за съответната година. За 2023 г. той е 3666 евро, т.е. базовата максимална пенсия е 1833 евро, или 3574,35 лв. Към нея обаче може да има добавки – ако работиш над 62-годишна възраст, имаш 3 и повече деца или си инвалид. Отделно се предлагат различни режими за спестяване за допълнителна пенсия.
И докато разликата между богатите пенсионери не е толкова голяма, то бедните българи живеят 5 пъти по-зле от френските.
У нас минималната пенсия е 467 лв., а във Франция – 2340 лева
При французите има различни ставки. Минимална пенсия за служители в частния бизнес, които са се осигурявали за пълен стаж, но на най-ниски заплати, е 1305 евро, нарича се пенсия за принос.
Минимална на държавни служители, които са се осигурявали за пълен стаж, но на ниски заплати, пък е 1200 евро и се нарича “гарантирана”.
Пенсията за старост над 65 г. е за онези без достатъчно стаж – 916 евро. У нас социалната пенсия за старост се взема на 70 години. Тя обаче се дава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход през последните 12 месеца. Социалната пенсия за старост у нас е 247 лв. Иначе общо в 8 държави от ЕС има законово установени максимални пенсии.
Освен у нас и във Франция таван има в Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта и Испания, според данни към 1 юли 2022 г.
Твърдо закована сума получават и в Испания – 2819,18 евро, или 5497,40 лв.
В Гърция максималната пенсия към 1 юли 2022 г. е била 4608 евро, или 8986,60 лв. Тя се равнява на 12 национални пенсии (384 евро).
В 9 държави в ЕС няма максимална пенсия, но заради метода на изчисление реално съществува таван. Така е в Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Литва, Полша, Словакия и Словения.
В останалите 10 всеки получава толкова, колкото е изработил през годините.
Пенсиите в ЕС се вдигат спрямо размера на инфлацията, доходите или в комбинация от тези два показателя. У нас швейцарското правило е 50/50. През тази година разчетите показват, че то ще вдигне пенсиите с 12% през юни.
Приема се, че осъвременяване, базирано на ръста на доходите, е по-благоприятно за пенсионерите, но и по-скъпото решение. Подобен подход е възприет в държави като Дания, Нидерландия, Германия, Швеция, Люксембург и Латвия. Осъвременяване само по ръста на цените е възприето в Австрия, Унгария, Франция, Словакия и Италия.
В 14 държави се прилага смесен подход – отчитат се инфлацията и доходите
Тези проценти са различни – 80/20, 70/30, 60/40, 50/50 и 30/70. Чехия като нас прилага правилото 50/50, но спрямо средните пенсии, а с отделна формула се подкрепят ниските. Освен това парите на хората се коригират автоматично, когато пенсионерът навърши 85 и 100 г.
В Полша по закон се полага 13-а пенсия – допълнителен годишен бонус от 1218 злоти (258 евро) нето, изплащан през пролетта на всеки пенсионер. Допълнително се дава и 14-а пенсия – през втората половина на годината, но това плащане не е разписано, а правителството взема допълнително решение за него.
В Гърция осъвременяването на пенсиите беше замразено от 2010 г. От 2023 г. вече се прилага нашето швейцарско правило – 50/50. Освен това на всеки три години пенсиите в южната ни съседка се коригират съгласно специален закон, за да се гарантира дългосрочна устойчивост на системата за социална сигурност.
В Италия по-високите пенсии се вдигат с по-малко. В Латвия в пълен размер се вдигат само малките, а големите – частично. Процентът на осъвременяване е по-голям за тези с по-дълъг принос към осигурителната система.
Пенсиите в Испания се преизчисляват всяка година според инфлацията. За 2023 г. се очаква те да се увеличат с 8,46%.
При тези данни максималната пенсия от 2819 евро се очаква да стане 3058 евро на месец. В Испания се получават 14 пенсии (през юни и ноември се получават допълнителни).
Средната пенсия там ще е 1356 евро. Минималната пък зависи от семейното положение. Пенсионер над 65 г., който има съпруг/а и е зависим финансово от него, ще получава 966,19 евро. Ако пък е независим от половинката си, най-ниската пенсия е 743,22 евро. За останалите без съпруг/а сумата е 783,04 евро.
В Ирландия няма въведена официална система за индексиране. Пенсиите могат да бъдат коригирани от правителството като част от бюджета за годината. В Румъния също няма автоматично индексиране на пенсиите за старост, а периодично увеличаване на сумите по решение на правителството. Там парите се изчисляват по пенсионен пункт. Еднократно се прилага корекционен коефициент.
Заради високата инфлация пенсионерите в Европа бяха допълнително подкрепени през 2022 г. През миналата година у нас бяха дадени над 1,187 млрд. лв. за четири вида бонуси. 743,3 млн. лв. са били платени за COVID бонуса от 60 лв., който през първите 6 месеца на годината получаваше всеки пенсионер.
Пак за първите 6 месеца на годината са платени и 101,7 млн. лв. за компенсиращата добавка на над 1 млн. души. Тя беше въведена, за да не спадне месечният им доход спрямо последните 3 месеца на 2021 г., когато предизборно депутатите им отпуснаха по 120 лв. COVID помощ. За някои компенсиращата добавка се оказа стотинки, но за други стигна до 60 лв. И тя важеше до края на юни.
Отделно всички ваксинирани пенсионери получаваха и по 75 лв. за поставена доза, за което отидоха над 57 млн. лв. през пандемичната минала година.
Бонус “Великден” от 70 лв. пък струваше 143, 4 млн. лв. За Коледа всички възрастни взеха по още 70 лв., за което служебното правителство гласува още 142 млн. лв.
Така поне 500 лева над пенсията са взели всички над 2 млн. пенсионери през миналата година. Сумата става по-голяма, ако са си сложили ваксина или са получавали и компенсиращи добавки.
В Австрия заради високата инфлация през миналата година са направени 3 еднократни плащания към пенсионерите. През март и април те са получили по 150 евро, а през септември допълнително още 300. Така за годината освен 3-процентното увеличение са взели и общо 600 евро.
В Гърция 1,2 млн. пенсионери получиха между 250 и 300 евро помощ. Правителството вече обяви, че ще раздаде сумата и за този Великден.
Обезщетението е за пенсионери с ниски доходи с пенсия до 800 евро (годишен доход от 9600 евро), семеен доход до 16 800 евро и недвижимо имущество до 300 хил. евро.
В Унгария заради инфлацията пенсиите са вдигнати с 5% от януари 2022 г., а през юли с още 3,9% допълнително. През ноември пък имаше корекции според годишните промени на потребителските цени. В Литва от 1 юли антиинфлационно пенсиите се вдигнаха с още 5%.
В Словения в началото на миналата година е направена извънредна индексация с между 1 и 3,5%.
От 1 януари и пенсиите в Румъния бяха увеличени заради инфлацията. Така хората с под 3000 леи (1197,40 лв.) ще получат на два транша допълнителни суми.
За пенсиите до 599 лв. помощта е около 399 лв. За тези с до 798 – 319,31 лв., а допълнителните пари за възрастните с до 1197 лв. месечно са 238,48 лв. Освен това пенсионерите с пенсии под 2000 леи ще получат на два пъти общата сума от 558,79 лв. за сметките за ток. Хората с доходи до 678,53 лв. ще имат ваучери за храна на стойност около 100 лв. Те ще се дават веднъж на два месеца през цялата 2023 г.
От 1 януари минималната заплата на държавен служител в Турция стана 11 396 турски лири (565,71). Това се отрази и на пенсионираните служители от държавния сектор, които вече получават 7597 лири (377,12 евро). До миналата година минималната пенсия беше 6078 турски лири (301,72 евро).
Учителите ще получават през 2023 г. най-малко 15 188 турски лири (754 евро), полицаите – 17 536 (870 евро), а лекарите – 23 795 (1181 евро).
Турция отчете през декември инфлация от 64,27% на годишна база при средно ниво миналата година от 72,31%. Въпреки това минималната възраст за пенсиониране беше премахната на фона на постоянното вдигане в цяла Европа. По предварителни сметки това ще засегне около 2 млн. души. Досега жените имаха право да се пенсионират най-рано на 58, г. а мъжете – на 60 г. От средата на януари единствено отработеното време се взима предвид – нужни са 7200 дни трудов стаж (около 20 г.).
58 хил. получават пари от чужбина за стаж или добавка
57 958 българи са вземали пенсия или добавка от чужбина. Това показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ).
Това са хора, които са работили зад граница и вземат пенсии на базата на международни спогодби и европейски регламенти. Парите, натрупани от осигуровки в чужбина, се изплащат от местния осигурителен институт, така че у нас няма как да се направи статистика реално какъв е средният доход на пенсионера, работил извън България. Българи получават пенсии от 40 държави, като повечето от тях са членки на ЕС.
14 хил. наши пенсионери живеят зад граница и парите им се изплащат там, показват данните на НОИ от 2021 г.
Най-много са хората, които са се пенсионирали в България със стаж от Германия. През 2021 г. 9052 души са вземали немски пенсии, докато през 2017 г. са били 7017. На следващо място са пенсионерите, работили в Гърция – 8307.
Почти 7660 души имат стаж от Испания, а 6100 – от Италия.
5081 пък са били българските пенсионери с пари от Русия. Един е посочил стаж от Корея, а 333-ма – от Канада. Северна Македония също изплаща пенсии на 2709 български граждани, като това обикновено са хора, родени там, които са взели български паспорт и вече живеят у нас.
Общо 9767 е бил броят на пенсиите за инвалидност през миналата година със стаж в друга държава. Над 6812 са българските пенсионери, отишли да живеят в чужбина. Отново най-много са тези в Германия. Когато наш избере да живее в чужбина, НОИ превежда там пенсията му да си я ползва.
6650 пък са били чужденците, получавали пенсиите си у нас с посредничеството на НОИ. През миналата година най-много от тях са руснаците – 5465, следвани от украинците – 1037, и молдовците – 148.
17 667 са пенсиите, отпуснати чрез споразумение между България и Турция.
За да получат парите си от чужбина, българите трябва да отговарят на местните условия за излизане в пенсия. В Германия например при стаж от 5 г. се придобива право на пенсия. Но се изискват навършени между 65 и 67 г. в зависимост от това през коя година е роден човекът. Сумата, която ще се получава, пък се изчислява по точкова система, като се сравнява доходът, върху който са плащани осигуровките, със средния за страната.
В Испания право на пенсиониране хората имат след 15 г. трудов стаж, а размерът се изчислява на база осигурителните вноски през последните 22 г.
Без да носи доход Сребърният фонд държи 3,7 млрд.,
за 17 г. е спечелил едва 4,48 млн. лева от лихви
3,703 млрд. лева са натрупаните средства в Сребърния фонд в края на януари, показват данните на Министерството на финансите.
От събраните средства 3,691 млрд. лв. стоят на сметка в БНБ, което на практика означава, че не носят доход в момента. А за цялото време на съществуването си фондът, който трябва да гарантира устойчивост на пенсионната система, е успял да спечели от лихви едва 4,48 млн. лева. Причината е, че приетата през 2021 г. стратегия за управление на парите в него предвижда консервативен модел за тяхното инвестиране до края на 2024-а. По този начин се гарантирало минимизиране на негативните ефекти от промени в международните капиталови пазари и се избягвал рискът от намаляване средствата на фонда.
Той стартира през 2007 г. с близо 2 млрд. лв., оттогава са натрупани още 1,7 млрд. През миналата година новите постъпления са 144,56 млн. лева – двойно по-малко от сумата, постъпила през 2021 г. За първия месец на тази пък във фонда са влезли 7,72 млн. лв.
Парите в Сребърния фонд чрез законодателни промени могат да сменят своето предназначение и да финансират неотложни разходи. В момента единствената реална функция на средствата, натрупани там, е да подкрепят фискалния резерв.