Новини

Писателят Иво Милев: Живков предава Людмила! Под натиска на Москва ограничава дъщеря си и накрая тя умира

Писателят Иво Милев: Живков предава Людмила! Под натиска на Москва ограничава дъщеря си и накрая тя умира

Иво Милев е български писател, продуцент, преводач. Роден е на 25 ноември 1971 г. в Ловеч. Завършил е право в Софийския университет. Юрисконсулт и изпълнителен директор на SIA Advertising. Продуцент е на „Стъклен дом“ и сценарист на тв сериала „Отплата“. Тези дни излезе книгата му „Животът и смъртта на Людмила Живкова“. Иво Милев даде интервю за вестник „България днес“.
– Г-н Милев, какви неразгадани мистерии изследва книгата ви „Животът и смъртта на Людмила Живкова“?
– Всъщност мистерии може би въобще няма. Истината съществува и тя е една, но бавно си пробива път – нашият до нея е нелесен. Понякога сме склонни да отричаме очевидното, за да изживеем загадъчното. Същото важи и за случая „Людмила Живкова“. Нейният живот и делата й предразполагат към търсене и изследване на загадки и мистрии. Още повече нейната преждевременна смърт, която Иля Велчев също малко загадъчно нарича „естествена и логична“. В центъра на тази книга са идеите на Людмила Живкова, техните извори, взаимовръзки и отражението им върху нейните действия, включително политически. В центъра на тази книга е епохата. Тази, която позволява на баща й Тодор Живков да се издигне до върховете на държавния и партийния апарат, и после да я моделира така, че е възможна появата на Людмила Живкова и водената от нея политика. Силно ограничаваща и стагнираща епоха, която Людмила познава добре – едва ли има някой в България по онова време, който както Тодор Живкова и Людмила да познава недостатъците и възможностите на системата – и поне до известно време успешно лавира между допустимото и невъзможното.
Писателят Иво Милев: Живков предава Людмила! Под натиска на Москва ограничава дъщеря си и накрая тя умираБлагодаря на Тодор Живков за хубавия ни живот: България стана най-бедната държава, много ще съжалявате за миналото„Рускиня съм, живея в България от 45 години, в град Смолян – огърлица на Родопите. На 81 години съм,…Sep 20 2018skafeto.com

– Какво ви накара да се захванете с това изследване?
– Всичко започна през 2009 г., когато с моите колеги от продуцентска компания СИА започнахме развитието на проект за игрален филм за Людмила Живкова. Напускането ми на компанията през 2010 г. стопира проекта, но интересът ми към Людмила остана. Познанията ми за нея се задълбочаваха през годините. Работата с множество архиви ми позволи да видя нещата в тяхната историческа, документална стойност. Очертаваше се образ на една своеобразна и странна жена, със странно държание и още по-странни идеи в една силно стагнирана, политически коректна и ограничаваща среда, каквато е системата на социализма през 70-те години на миналия век. В едно скучно и силно маскулизирано общество на партийни апаратчици от Брежневите „години на застоя“, се появява една жена, различна от всичко, което социалистическият блок може да предложи. Ексцентрична със своето облекло и дръзки заявления, отворена и открита за контакти, връзки и приятелства. Ясно заявяваща реформаторските си нагласи. Неслучайно медиите на Запад я харесват и толерират толкова. Тяхното отношение към нея е фрапантно положително, за разлика от отношението им към който и да е източноевропейски политик или държавник.
Освен това нейните идеи от 70-те години звучат удивително актуално и днес: тя е отявлено феминистки настроена, строг вегетарианец, или както сега бихме се изразили, веган, още тогава твърди, че предстои радикално преосмисляне в начина на хранене и физическата култура на хората, има реформаторски идеи за образованието (които ще се опита да приложи, но времето няма й стигне), които едва сега си пробиват все повече и повече път и стават обект на дискусии, а идеите й за толерантност, включително приобщаване на малцинствата, са актуални и днес.

– „Случва се така, че бащата заради властта си предава любимата си дъщеря и тя умира. Чувството му за вина е неизразимо“, пишете вие. Какво имате предвид?
– Става дума за една поредица от случаи от края на 1980 г. и особено от началото на 1981 г., които говорят за обрат в отношението към Людмила Живкова. През 1981 г. тя е заменена като председател на организационния комитет за честване на 1300 години от създаването на българската държава, едно мероприятие, организирано от нея, на което тя много държи. Също така на Комитета за култура са иззети функциите да се занимава по-нататък с него. По същото време й е отказано изнасянето на планирано слово на един международен форум в София – на международния парламент на народите за мир. Това се случва за пръв път и силно я смущава. Всичко това става под натиск на Москва и със съгласието на баща й. Също така на XII конгрес на БКП същата година не се случват неща, които Людмила е планирала и желае, и т.н., и т.н. Всичко това става под натиска на Москва и със съгласието на баща й – Тодор Живков. С изречението, което цитирате, съм искал да опиша накратко една драма и трагедия, когато между любовта и доверието на баща и дъщеря застава призракът на властта. И която се обезсмисля, когато си загубил най-скъпото, което ти е останало. След смъртта на Людмила Живкова баща й се възстановява трудно, един нещастник, на когото държавата и партията все повече му се изплъзват от ръцете.

– Според близките й Людмила е знаела, че ще умре. Дори била раздала бели кърпички със заръката „да не плачат за нея“. Верни ли са тези думи на Богомил Герасимов за нея?
– Белите кърпички и прословутият тюрбан са се превърнали в някакъв запазен знак за Людмила. Всъщност тя раздава тези бели кърпички много преди преждевременната си смърт. Още през 1979 г. тя дава такава на своя сътрудник, историка Дойно Дойнов, и тогава той схваща жеста като приемане в някакво неформално братство на нейни приближени. Влизане в един по-тесен кръг на съмишленици и сътрудници. Също и като символ на чистота, разбира се. Мисля, че едва след смъртта й всички, получили бели кърпички (основно при връщане от последното пътуване до Индия), започват да тълкуват това като жест на раздяла.
– Къде е истината за лошото й здравословно състояние в края на живота – изтощението, фактът, че се е „самонаказвала“ с нищожна храна, или отчаянието й, че никой не я разбира?
– Едва ли е справедливо да наречем строгото вегетарианско меню на Людмила Живкова „самонаказание“. Това е дълбоко осъзнат неин личен избор, който тя приема и следва поне от 1973 г. Формата й и енергията й са удивителни, на тях могат да завидят мнозина. Макар да изобилстват свидетелства на близки до нея, че в последите месеци до смъртта си тя видимо губи сили и вехне, аз не виждам нищо подобно в начина й на живот, изпълняването на постоянните й ангажиментите в Комитета за култура и Политбюро на ЦК на БКП. Напротив, енергията й е сякаш утроена.Тайната е разбулена: След 10 ноември са подготвяли убийството на Тодор Живков? Ето подробностиТодор Живков е пазен във Военна болница след ареста. Причината е, че управляващите тогава се притесн…Apr 19 2018skafeto.com

– Ванга и Людмила са били близки приятелки. Роднина на Ванга дори споделя, че двете „гледали към небето и говорели за друг портал с хора“, вероятно извънземни. Дълбоко приятелство ли е тяхното?
– Двете се познават още от 1961 г. и ги запознава първият съпруг на Людмила – Любомир Стойчев, на когото Ванга казва: „Люпчо, прави каквото искаш, но ми доведи това момиче“. Ванга се нуждае и търси покровители и „Люпчо“ ги осигурява. Долу-горе по същото това време Людмила Живкова и майка й Мара Малеева съдействат на д-р Георги Лозанов да осъществи една своя отдавнашна мечта – да създаде работна група по сугестология, която впоследствие преминава в научен институт. В неговия предмет влиза и изучаване на паранормалното и различни свръхестествени феномени, включително на Ванга. От 1968 г. институтът има своя лаборатория в Петрич и почти ежедневно води статистика, записва и изследва Ванга. Изводите на института след няколкогодишни наблюдения са категорични – 80% от предсказанията на Ванга се сбъдват. Именно Георги Лозанов допринася много отношенията между Ванга и Людмила Живкова да се задълбочат. Около средата на 70-те години те преминават в приятелство. За мен е спорно кой на кого оказва по-голямо влияние. Факт е, че от края на 70-те Ванга започва да си служи с лексика, фразеология, теми и идеи, заимствани пряко от Людмила Живкова.
– Наистина ли Дънов е бил в основата на вярванията й?
– Най-важен принос за обръщането или по-скоро за силния интерес на Людмила към теософските учения, включително към Дънов, има Петър Димков. В известен смисъл би било вярно да се каже и по вашия начин, че Дънов е в основата на „вярванията“ й и пак доколкото това са вярвания. Теософските учения и производните на тях, каквото е и това на Дънов, много не се осланят на вярата, те си служат с доводи, рационални и в този смисъл са близки до науката.

loading…


Copyright © 2016-2017 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
Босът на БГ продукциите Любо Нейков смени Димитър Рачков с колегата Станимир Гъмов за "Вражалец".…
error: Съдържанието е защитено!