Пленила ли е България либийски кораб в Черно море?

В Министерство на външните работи се провеждат спешни разговори съгласувано с директора на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ във връзка със запитване от либийската страна за техен кораб пленен в български води в Черно море.

Конкретният повод е случай със смяна на флаг на либийски кораб в Черно море, което е позволило 250-метровият танкер да бъде изведен от български териториални води. Според медийни публикации в края на миналата година частни охранители и частен съдебен изпълнител са се качили на либийския кораб и принудили екипажа му да слезе.

От „Гранична полиция” и „Морска администрация” потвърдили пред Нова тв, че представители на държавата също са се качвали на кораба, като основание за това им е дало съдебно решение и становище на консула на Панама в Пирея, в което се твърди, че корабът е със сменено име и плава под панамски флаг.

Историята датира от ноември 2017 г., когато либийският танкер е задържан на пристанище Бургас по искане на българска частна фирма, която твърди, че има стари вземания от Либия.

След много съдебни дела на 21 декември 2018 г. на борда на кораба се качва частен съдебен изпълнител, придружен от служители на охранителна фирма, на „Гранична полиция“ и „Морска администрация“. Либийският флаг на кораба е сменен, а капитанът и екипажът са принудени да напуснат кораба, който започва да плава под панамски флаг от 28 декември.

По тази причина Либия ни обвинява в пиратство и се заканва да арестува всеки кораб на българска фирма, който влезе в либийски води, съобщава вестник 24 часа.

Позицията на либийския собственик на танкера (General National Maritime Transport Company), публикувана maritime.bg в е следната:

1. На 20.11.2017 г. Дирекция „Морска администрация“ – Бургас издаде Заповед за арест на моторен танкер BADR, плаващ под флага на Либия, с IMO № 9356426. Заповедта е във връзка с решение на Бургаския апелативен съд, което е в полза на „Булгаргеомин Лтд.“ ДЗЗД.
2. С решение от 29.01.2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, арестът е отменен и е разпоредено безусловното освобождаване на кораба. Въпросното решение следваше да бъде изпълнено от ИА „Морска администрация“. Нещо повече – администрацията забави отмяната на заповедта за арест с повече от 24 часа, а когато беше анулирана на 31.01.2018 г., бе издадена нова заповед за задържане по искане на Частен съдебен изпълнител от Бургас. Заповедта за задържане е издадена по искане на Частния съдебен изпълнител от Бургас, който е представил Заповед за принудително изпълнение, издадена от съд в Бургас. Заповедта за задържане от ИА „Морска администрация“ е във връзка с разпоредба на Кодекса на търговско корабоплаване, позволяваща на Капитана на пристанището да задържа кораб при закононарушение. Всъщност, не се посочва нарушение от страна на кораба, но се предвижда евентуално такова, ако корабът отплава преди да се предприемат стъпки от страна на Частния съдебен изпълнител. Фактически корабът е арестуван, за да не извърши нарушение вбъдеще!?
3. С решение от 6.02.2018 г. Окръжен съд в Бургас отложи изпълнението на „Булгаргеомин Лтд.“ ДЗЗД срещу кораба. По този начин планираните за 8.02.2018 г. стъпки на Частния съдебен изпълнител отпаднаха, а корабособственикът поиска отново незабавното освобождаване на кораба на 7.02.2018 г. ИА „Морска администрация“ остана безмълвна и не освободи кораба.
4. На 8.02.2018 г. Частният съдебен изпълнител, придружен от служители на Гранична полиция и Морска администрация, се качиха на борда на кораба и започнаха оглед и оценка. (Тази процедура обикновено се извършва преди продажба на активи, при процедура на принудително изпълнение).
5. По отношение на спиране на изпълнението, наложено от съда, не се предвиждат последващи стъпки от страна на Частния съдебен изпълнител, обаче ИА „Морска администрация“ продължава да задържа кораба, „докато решението на съда по делото бъде обжалвано и стане окончателно“, както посочи ИАМА в отговор на молбата за освобождаване, подадена от корабособственика на 9.02.2018 г.
6. Корабът продължава да бъде задържан, което е в нарушение на българското законодателство и представлява злоупотреба с правомощия от страна на ИАМА, която очевидно обслужва интересите на ищеца „Булгаргеомин ЛТД.“ ДЗЗД. Ежедневните загуби на кораба са в размер на 15 000 щ. долара и от датата на първоначалното задържане тези загуби надхвърлят 1 млн. щ. долара.
7. Случаят е скандален, тъй като ищецът е неперсонифицирано гражданско дружество (ДЗЗД), което не е юридическо лице, съгласно българското законодателство. Такова дружество не може да бъде легитимна страна по съдебно производство. Това е една от основните причини, посочени от Върховния касационен съд при отмяната на ареста на кораба. Независимо от горното, въпросното ДЗЗД (което не е финансово отговорно), продължава да предприема стъпки срещу кораба, които са подкрепяни от ИАМА.
8. Съдебните органи в Република България, към които се е обърнал ищецът, са били подведени и са счели, че са налице вземания в размер на 9 230 000 щ. долара, за които се твърди, че са възникнали по договор за ипотекиране на кораба, „подписан“ на 14.09.2017 г. в Атина между ищеца и корабособственика – малтийската фирма „Либиян Навигейтър“ (Libyan Navigator). Всъщност такава ипотека не съществува, а на съдебните органи в България е представено нотариално заверено заявление на гръцки нотариус, в което се обяснява подробно, че нотариусът не е виждала никоя от страните и такава ипотека не е била изповядвана при нея. Гръцкият нотариус е подал и жалба до прокуратурата в Република Гърция за осъществена с нейното име и печат злоупотреба.
9. На съдебните органи в Република България са представени доказателства от Пристанищната администрация в Триполи (Либия), които потвърждават, че няма регистрирана ипотека върху кораба.
10. Горепосочените факти дават основание на Върховния касационен съд да отмени ареста, както и на Районен съд – Бургас да спре изпълнителното производство (на ЧСИ, б.а.) и да задължи ищеца да подаде евентуален иск по същество, където валидността на така наречената „ипотека“ може да бъде проверена и потвърдена от съда.  По такъв начин опитите на ищеца да подведе съдебните органи и да открадне кораба ще бъдат пресечени от съда.
11. Въпреки че ИА „Морска администрация“ е наясно с гореизложените факти тя демонстрира удивителна пасивност и не е склонна да освободи кораба, като по този начин осигурява възможност за едностранните действия на ищеца.
12. Република България е страна по Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. и международното право позволява кораб да бъде арестуван само с решение на съда. Тя също така забранява повторно арестуване по един и същ морски иск. В настоящия случай процедурата по ареста е била започната от ищеца и завършва с безусловна и окончателна отмяна от ареста от ВКС. Всякакво последващо задържане на кораба от ИА „Морска администрация“ на основание на искане от частния съдебен изпълнител и неформален натиск от страна на „Булгаргеомин ЛТД.“ ДЗЗД представлява незаконно задържане, което не се допуска от никой съд.
    Дали продължаващото задържане на кораба дава допълнителни възможности на ищеца да продаде кораба или да представи „нови документи“ или да намери високопоставен съдия, който да уважи техния иск – остава да видим.