прогноза Европейската комисия

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

С последната си, зимна, макроикономическа прогноза Европейската комисия изрази очакване за 3,9% увеличение на реалния БВП през 2022 г., с което надхвърли есенната си прогноза за 3,1-процентен ръст. За 2023 прогнозата е за 1,4% ръст, за 2024 г. – 2,5%.

ЕК прогнозира и силен спад на инфлацията до 7,8% през 2023 г., но отчита, че трябва да се отчита въздействието на силния ръст на заплатите, пише Дир.бг.

Въпреки високата инфлация икономическата активност продължи да се разширява през 2022 г., подкрепена от стабилен растеж на износа и от увеличения на заплатите и социалните трансфери, които компенсираха нарастващите потребителски цени, се казва в анализа на комисията.

В него обаче се отбелязва, забавяне на частното потребление през първата половина на годината, заради набралата скорост инфлация. Въпреки това ЕК изразява предположение, че потребителското търсене се е засилило през втората половина на 2022 г. поради продължаващия растеж на разполагаемия доход, съчетан с известно забавяне на динамиката на месечната инфлация.

Прави се извода, че тенденцията на спад в инвестициите в основен капитал, започнала през 2021 г., се запазва и през 2022 г. Нарастващите цени на инвестиционните стоки, както в строителството, така и в индустрията, вероятно са потиснали новите инвестиции, посочва анализът.

В прогнозата е записано очакване за 1,4% ръст на реалния БВП през 2023 г. и 2,5% през 2024 г.

Очаква се пътят на икономиката да зависи до голяма степен от взаимодействието „заплати – цени“. Краткосрочните показатели и данните за инфлацията предполагат, че инфлацията ще намалява постепенно през прогнозния хоризонт, тъй като поскъпването на услугите ще продължи.

В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да растат силно и да поддържат потреблението на домакинствата.

Бързото нарастване на износа през 2022 г. беше подкрепено от възможността за задоволяване на дефицитите от свити доставки на храни, метали и други материали, причинени и от агресията на Русия срещу Украйна.

Прогнозите са, че растежът на износа ще се забави значително през 2023 г., като се има предвид, че факторите за по-нататъшно увеличаване на експортния пазарен дял бяха до голяма степен изчерпани през 2022 г. През 2024 г. се очаква износът да нарасне в съответствие с външното търсене.

Увеличеното усвояване на средства от ЕС, по-специално на Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility – RRP), който е ключов инструмент в рамките на „Следващо поколениеЕС (NextGenerationEU), се очаква да подпомогне съвкупните инвестиции както през 2023 г., така и през 2024 г. Потенциално забавяне в изпълнението на RRP представлява риск за растежа на инвестициите, изтъква Европейската комисия.

Средно, инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) достигна 13% на годишна база през 2022 г. със силен принос от енергията и храните. Динамиката в цените на услугите се движи от транспортните и ресторантьорските услуги, които разчитат на енергията и/или на храните. Към края на годината инфлацията се разпространи и върху други услуги в съответствие с нарастващите разходи за труд на единица продукция.

Като цяло инфлацията по ХИПЦ се очаква да намалее от 13% през 2022 г. до 7,8% през 2023 г. поради по-ниските цени на енергията. През 2024 г. общата инфлация се очаква да се забави допълнително до 4%, тъй като динамиката на цените на храните отслабва. Очаква се поскъпването при услугите да се запази през прогнозния хоризонт.

ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. ХИПЦ, както и Индексът на потребителските цени (ИПЦ), по който НСИ измерва инфлацията у нас, показват общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки.

Виж още:Ще издържим ли на ценовия скок на хранителните стоки? Премиерът с извънреден планУсилията на второто служебно правителство ще бъдат насочени към постигане на реални резултати в овла…Feb 7 2023skafeto.com


loading...