Барабата

Буги Барабата, една от легендите на българската рок и блус музика си отиде внезапно преди седмица. Той почина в нощта на събота срещу неделя в столична болница, където бе опериран няколко дни по-рано.

Тъжната новина за загубата му шокира и близките му, и колегите му, и всички почитатели – Буги никога не се оплака, че нещо му тежи. Той бе от онези редки хора, които гледат да помогнат с каквото могат, да усмихнат само с една дума дори и най-мрачния човек, пише вестник “24 часа” в обширен материал посветен на музиканта.

Легендарен блусар, емблематичен радио водещ, но преди всичко добър човек – такъв бе Марио Събев, когото всички познаваха и обичаха с артистичния му псевдоним Буги Барабата. До последно той работеше с цялото си сърце и по музиката си, и в предаването си по Z-Rock “Буги тайм“. С колегите му от “Бараби блус бенд“ записваше песни за новия им албум “Край на залаганията“ и щом някоя от тях беше готова, той сам съобщаваше за това в личния си профил във Facebook. Между другото страницата му в социалната мрежа бе винаги пълна с брилянтите му смешни хрумки. В началото на миналия месец във Facebook профила на “Барабите“ дори обясни, че ще правят и още един албум, за което “виновен“ бил техният спонсор.

“Здравейте, приятели, нека ви разкажа една кратка история от петъка. Попитах нашия спонсор (Бог да благослови него и семейството му) дали да смятаме албума за завършен с девет песни, или да добавим още, нали той плаща. Ето и неговия отговор: “Албумът е готов с 9 песни, няма какво повече да правите по него, но ти пиши песни, защото следващият ви албум е предплатен в студиото!“ Не мога да повярвам, че още има такива хора! След “Край на залаганията“ ще има още един албум, сърдете се на спонсора!“, написа групата във Facebook.
Тъжна вест: Почина известен български музикантНа 58 години си отиде големият български музикант Марио Събев, известен на повечето българи с артист…Jul 21 2019skafeto.com

В студиото на Z-Rock е до миналия вторник. Малко след това се обажда, за да каже, че няма да може да отиде на работа в сряда. Това съвсем не е в стила на Буги – изключително дисциплиниран, без нито едно закъснение за ефир въпреки ранния час, в който трябва да е на линия, той не си позволява да остави слушателите заради обикновена приумица. Но отсъствието му сега е заради нещо наистина важно – трябва да влезе в болница, за да претърпи сериозна операция. Макар тя да минава без проблеми и той да идва в съзнание след нея, в събота срещу неделя Буги заспива и повече никога не отваря очи. Туморът на дебелото черво и диабетът най-после успяват да сломят тялото му, макар духът му да не се дава до последно.

Буги е роден на Бъдни вечер – 24 декември 1960 г., но така и не обичаше да празнува рождения си ден. И то от дете – като малък си казва, че няма да го чества – вместо шумни празненства предпочита да чете книги, да слуша музика, да седне с няколко приятели просто да си поговори. Буги е самоук музикант. Никога не е учил солфеж, ноти, не е ходил на музикални уроци. Когато е 13-годишен, той случайно намира разстроената китара на баща си и започва да дрънка на нея. “Един ден баща ми се прибра и за мой ужас ме завари да свиря вече някакви смислени неща – зарадва се, после сме дрънкали заедно“, разказа преди време Барабата пред в. “24 часа“.

Когато е на 15, си купува сам и първата китара, но до смъртта си не свиреше на правилно настроена китара.

Той работи от 12-годишен всяка лятна ваканция, и то какво ли не – като автомонтьор, по строежи, ковал е дървени касетки в магазините за плод и зеленчук. Сам разказа как в тази възраст вижда на витрината на един магазин страхотен грамофон – “Мистър Хит“. Но били останали само два, от които единият с дефект. Буги все още не бил взел заплата, затова помолил баща си да му даде пари назаем. Обещава да ги върне на 16-и, когато трябва да получи възнаграждението си.

Купува си грамофона, после взема заплата и прави празничен обяд вкъщи. И докато с родителите си слуша музика на новата си придобивка, връща парите на баща си. “Защото си точен и работиш, грамофонът ти е от нас. Това е последният път, в който ти давам пари назаем и искам да не ми ги връщаш“, казва баща му тогава.

Най-дълго Буги е работил като шофьор. В авиокомпания “Балкан“ е от 1972 до 2000 г. с малко прекъсване – кара един от онези камиони, които се долепват до самолетите и от тях се качват багажите. Работи за кратко като шофьор и в издателство “Педагог 6″, но през цялото време не спира да мисли за музика.

В началото на 90-те той отива при Васко Кръпката, с когото правят един от най-големите рокхитове – “Няма бира“. Буги дава на Кръпката свои песни, които фронтменът на “Подуене блус бенд“ да изпее. “Много са готини, най-добре сам си ги направи“, отговаря му Кръпката. И не след дълго това наистина се случва – на 24 май 1993 г. на бял свят се появява нова група – “Бараби блус бенд“, в която влизат Буги, Милен Кръстев (Вуйчото) и Людмил Стоилов (Льоди). През годините членовете се сменят, но Барабата остава ядрото на бандата, като пише музиката и текста на всички песни, свири на китара и на хармоника.

Започва да води седмично предаване по радио “Тангра“, но не за дълго. Докато един ден бившият програмен директор на радиото Спас Шурулинков му се обажда и го кани да води предаване в ново радио – Z-Rock. “Отговорих му: “Дай ми един час, поне да се изкъпя!“ Спас се съгласи, но не знаеше, че съм в Пловдив. Изкъпах се и за един час пристигнах в София с мотора. Карам 1000-кубикова “Ямаха“, която вдига много трудно 300 км в час, но 280 може да поддържа. За стар човек е добре“, разказва, с типичното си чувство за хумор Барабата една от своите истории.

loading...