Новини

„Секунда само, на живо сме“… Народът настръхна след ужасната трагедия срещу лешоядите с микрофон в ръка

„Секунда само, на живо сме“… Народът настръхна след ужасната трагедия срещу лешоядите с микрофон в ръка

Поведението на репортерите на водещи телевизии, отразяващи ужасяващата катастрофа от петък,13-и на магистрала „Тракия“, предизвика много негативни мнения и коментари. Ето гледището на Борис Митов, публикувано в сайта mediapool.bg: „Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.“ Цитатът е от Етичния кодекс на българските медии. Той е пожелателен и не предвижда никакви конкретни санкции или последствия за медиите, които са го приели, но не го спазват. А те са много. И все по-малко се интересуват от принципите на журналистиката, залегнали в него. Как иначе може да се обясни поведението на репортери, които с явна превъзбуда в очите и гласа се врат между оцелелите, току-що излезли от катастрофиралия автобус край Вакарел. Как иначе да се обясни, че за продуценти и шефове на новинарски емисии, които са в непрекъсната връзка с репортерите на място, е приемливо те да се обръщат към пострадалите с думите: „Просто искам да ни разкажете – знам, че сте в шок, знам, че е трудно…“Прокуратурата изнесе извънредна информация за жената, която предизвика огромната трагедия на магистрала „Тракия“28-годишната Цвета Таскова, шофирала лекия автомобил, който предизвика катастрофата на автомагистрал…Apr 15 2018skafeto.com

„Секунда само, на живо сме“, пелтечи репортерът на една от големите национални телевизии, докато служебно лице се опитва да го изкара от района на трагичния инцидент, след като две жени и един мъж в шок категорично отказват да говорят пред камерата му. В същото време негов колега от конкурентна национална телевизия с бързи стъпки си проправя път до предната част на автобуса, за да покаже на живо как от него излизат оцелели: „Ето го и автобусът, виждате – той е обърнат на една страна. В момента – ето и ранените, които се изкарват буквално, буквално изпод самия автобус. Мога да ви покажа каква е картинката насам също от предната страна!“ Напрежението взима връх и репортерът се сблъсква с гнева на двама от участващите в спасителната акция, които почти насила го изместват в страни. „И вие също ни оставете да си свършим работата“, протестира журналистът, размахващ микрофон.

А каква e работата на репортера? Според Етичния кодекс работата му е да информира обществото за последствията от трагичната катастрофа, без да пречи на спасителите, без да засилва мъката на жертвите и техните близки, без да нарушава изконното право на всеки от оцелелите да НЕ бъде сниман, ако сам не пожелае това. Но какво всъщност се случва? Всъщност кодексът е последното нещо, за което в този момент мисли репортерът Х. Просто, защото в същия този момент продуцентът У не спира да крещи истерично през слушалката в ухото му, че конкурентите им са хванали автобуса в по-близък план или че имат повече оцелели в кадър. Истината е, че при подобни трагични събития новинарските екипи, заети с отразяването им, се ръководят предимно от това да покажат по-напрегнати и драматични картини от конкуренцията, а не от това да запазят благоприличие и да демонстрират уважение към пряко засегнатите. Точно по тази причина въпросът „как се чувствате“, отправен към току-що пострадал от престъпление или близък на загинал, все още е на почит сред журналистите, отразяващи подобни трагедии. Точно по тази причина репортери не се свенят да обясняват в ефир, че някой е отказал да разговаря с тях и въпреки това в следващия миг нахълтват в личния му имот. Макар и без резултат. Защото са на живо!

Това е универсалното извинение за всяко действие на репортера на терен, който в същия момент се намира под непрекъснат словесен порой от продуцента си, притеснен, че другата телевизия е успяла да отрази по-драматично събитието. Притеснен, че липсата на достатъчно динамични кадри, заснети буквално на сантиметри от случващото се, ще му коства глоба, а може би дори уволнение. И така неусетно отразяващите стават активна част от това, което отразяват. Нещо като в известния трилър „Лешояда“ на Дан Гилрой от 2014 г. Случайно или не, цялото това агресивно взаимодействие между репортера Х и продуцента У почти никога не се проявява по този начин, когато в кадър не стоят обикновени хора, пострадали от престъпление или трагичен инцидент, а представители на високите нива на държавната власт. Тогава обикновено не се търси провокация на напрежение и репортерът не е притиснат да задава неприятни за събеседника му въпроси. Тогава обикновено репортерът избягва даже да задава въпроси. За да не вземе да обиди властта.“

loading…

Copyright © 2016-2017 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
Все бързаме... За работа, за вкъщи, за да вземем детето от училище, да стигнем по-бързо…
error: Съдържанието е защитено!