Големият руски певец, актьор и поет Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 година в Москва.
Николай Атанасов е български изпълнител с най-богатия репертоар от златната руска класика. Има издадени 3 албума: „Мурка“, „Поручик Галицин“ и „Русская водка“, съдържащи популярни романси, белогвардейски, емигрантски и одески песни. Отделно записва и издава 3 авторски албума – „Мъжът на 50“ и „Да става каквото ще“, с хитове на Стефан Димитров, Стефан Диомов, Димитър Гетов, Константин Бахаров, Румен Спасов и др., и „Хайде да се влюбим“ (2015) с песни по стихове на Георги Константинов, Васко Кръпката, Недялко Йорданов, Асен Йорданов, Сергей Есенин и Гриша Трифонов. Пред вестник „Дума“ Ники Атанасов говори за творчеството на незабравимия Висоцки.
25 януари: Да си спомним за гениалния Владимир Висоцки (Видео)
Николай Атанасов

– Когато се представяте на непознати, какво казвате – журналист или певец с китара е Ники Атанасов?
– След 30 години работа в БНР, от които близо 20 – в програма „Хоризонт“, за хората съм по-известен като един от водещите на „Нощен хоризонт“, както и като автор и водещ на моето предаване „Ники и приятели“. За едно десетилетие успях да извоювам много висок рейтинг на това неделно ток шоу и, малко преди да бъде свалено от ефир, бях достигнал до рекордните за радиослушатели: над половин милион, всеки неделен следобед! Хората до днес не могат да го забравят и дори преди около седмица, за пореден път ме спря една жена на улицата, за да ме попита няма ли да се възроди „Ники и приятели“… По този повод бързам да споделя, че съм в активни преговори с две телевизии и, ако не мине котка път, то ще се появи, но вече в телевизионен, а не в радиовариант.
В същото време моите почитатели ме възприемат не само като водещ, но и като човека с китара, като изпълнителя на песните на Висоцки и на любими руски песни.За мнозина това е най-великата френска песен. За нас е един незабравим химн на любовта от Жак Брел (ВИДЕО)Въпреки че ни напуска твърде рано и само на 49 години, Жак Брел е считан и до днес за един от големи…Nov 20 2017skafeto.com

– По традиция отбелязвате рождения ден на Висоцки – 25 януари, както и годишнината от смъртта му – 25 юли, с редица концерти, на които изпълнявате песни на световноизвестния руски бард. Откога го правите? Какви хора се интересуват от неговото творчество днес, в ХХI век?
– През 2018-а направих грандиозен концерт в НАТФИЗ, точно на 25 януари, отбелязвайки 80-годишнината от рождението на великия бард. Само преди няколко дни, в неделя, 20 януари, отново на сцената на Учебния театър бе моят пореден концерт за Висоцки, при препълнена зала, с бурни аплаузи и бисове. Дни преди събитието от касата ми позвъниха, за да кажат, че почти половината от публиката е от млади хора! Сред десетките почитатели, искащи автограф след концерта, беше и едно момче на видима възраст около или малко над 23-24 г. Беше изключително развълнуван от преживяното току-що и сподели, че за пръв път е на моя изява, а после ме попита дали пея тези песни с негови връстници…
25 януари: Да си спомним за гениалния Владимир Висоцки (Видео)

– Вие самият кога се запалихте по творчеството на руския бард? Как се случи? Какво ви провокира?
– Повече от две десетилетия правя концерти в памет на Висоцки на големи сцени в София и в страната и те винаги се приемат като значимо, очаквано и вълнуващо събитие. Всеки път хората пеят заедно с мен почти през цялото време. Публиката е разнородна: от хора на достолепна и средна възраст, но и от млади мъже и жени, та дори и от тийнейджъри, открили ме благодарение на техните родители или баби и дядовци.
Открих за себе си Владимир Висоцки през 1969 г., благодарение на мой приятел, който веднъж донесе магнетофонна ролка със записи на барда. Онемях, когато го чух… Още на другия ден започнах да разучавам негови песни, макар че беше истинско изпитание да сваля текстовете от този презапис с твърде лошо качество. С помощта на мои състуденти, руснаци от Москва, успяхме да се справим с тази почти невъзможна мисия. След около седмица, на първия купон с приятели, запях тези песни и ефектът беше поразителен! Та така, вече близо 50 години продължавам да се докосвам до неговото творчество с китара в ръка.

– Смятали ли сте колко негови песни съдържа вашият репертоар?
– Измерен във време, репертоарът ми е някъде към 4 часа и продължавам да го обогатявам всяка година.
– Кое е най-необичайното място, на което сте изпълнявали хитове на Висоцки?
– Преди три години бях поканен да участвам в най-големия фестивал на документалното планинарско кино, посветен на жените алпинистки. Събитието се състоя в Тренто, Италия, където пях пред хора от целия свят. Пял съм и в Кипър, в Македония, в Гърция. Мечтата ми е да имам концерти в Русия и в бившите съветски републики. Искрено се надявам и това да се случи в недалечно бъдеще.
– Кои от песните му хората харесват най-много?
– По време на концертите ми публиката винаги иска да прозвучат най-популярните му песни: „Лирическая“, „Он не вернулся из боя“, „Кони привередливые“, „Утренняя гимнастика“, „Москва-Одеса“… Списъкът е дълъг.

– Има ли млади хора, които се опитват да тръгнат по вашите стъпки?
– Преди две години мои приятели и почитатели на барда бяха дошли чак от Хасково, за да присъстват на моя концерт в НАТФИЗ. Бяха взели и сина си, тийнейджър. На другия ден ми се обадиха по телефона, за да ми кажат, че момчето им поставило категорично условие: веднага да му купят китара, да му намерят учител и да го запишат на курс по руски език… Сигурен съм, че това не е единственият ми последовател. Бих се радвал, да имам повече, но песните на Висоцки са твърде трудни и тежки за изпълнение.
– Вие сте не само най-добрият интерпретатор на Висоцки в България, но и най-задълбоченият изследовател на неговото творчество. Какво според вас не знаят повечето хора за руския бард?
– Много са фактите от живота на Володя, за които не се знае нищо или почти нищо. Например за това, че голяма част от неговите колеги в Театъра на Таганка откровено са го мразели и са му завиждали. От малкото истински негови приятели знам, че той е бил много, много самотен човек… След смъртта му изведнъж се оказа, че е имал страшно много приятели. Те започнаха да го венцеславят, дори да пишат спомени и книги за него…

– В дома си имате минимузей на Владимир Висоцки. Какви експонати пазите в него?
– С течение на годините моята колекция, свързана с Висоцки, непрекъснато се обогатява. Притежавам десетки негови стихосбирки, грамофонни плочи, снимки, дори негов бюст. Повечето от нещата са подарък от негови ревностни почитатели, които се разделяха с тези безценни реликви за тях, смятайки, че мястото им е при мен, в този минимузей на барда, който създадох лека-полека.
– Как успявате толкова години не само да запазите собствения си интерес към Висоцки, но и да продължавате да провокирате любопитството на младите хора?
– Докато съм жив, докато имам глас, сили и енергия, ще продължавам да изпълнявам песните на Владимир Висоцки, ще продължавам да организирам концерти в негова памет, тъй като това не само ми доставя огромно удоволствие, а и защото го възприемам като МИСИЯ НА МОЯ ЖИВОТ: да не позволявам неговото творчество в България да мине в забвение!

Няма начин този химн да не ви докосне. „Рики е повери“ с едно от най-любимите ни изпълнения (ВИДЕО)„Рики е повери“ е една от любимите музикални групи през втората половина на миналия век. Мелодичните…Oct 31 2017skafeto.com

loading...