Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни от света. Той влиза в световния календар по препоръка на ЮНЕСКО по повод годишнината от приемането на документа „Препоръки, касаещи статуса на учителя”, пише hera.bg. Това става през 1966 г. и целта на документа е да се подчертае колко е важна ролята на учителите в обществото.
А тя безспорно е важна. Учителите са много чувствителна брънка в цялата обществена система. Те са на прицела на обществото, заради омразата му към Системата изобщо, те са на прицел на родителите – защото отразяват всичките им претенции по отношение на децата или липсата им , те са на прицел на самите деца – защото копират това, което възрастните правят, и са загубили уважението си към училището.
Учителите станаха лесна плячка на народното недоволство и липса на ценности.
Че е смачкан от Системата, защото тя е административна машина, която надделява над личността и се стреми да унифицира отделния човек. Да, навсякъде администрацията е такава, но образователната система у нас е бясно за жертви безформено чудовище, такава стана заради хилядите безсмислени реформи и липсата на национална конкретна стратегия, която да има обществена важност.
Не са само парите, никога не са само парите, а защото учителите нямат обществен статус, които дори само ежедневните усилия заслужават. Няма нищо чудно. То е факт. Затова има глад за учители, и то не за учители с чужди езици, които могат да имат разнообразна реализация, а за учители по основните предмети като математика, български език и литература, физика, химия. Това, защото специалностите са непривлекателни още в университетите, което веднага затваря образователния кръг.
Да си учител е професия като всяка друга – има призвани, с талант да бъдат учители, това са педагози в истинския смисъл да думата – тези, които водят децата („педагог“ от гръцки език „(който)води детето“). Има и такива, които поради липса на по-добро, по инерция и заради елементарната заплата става учители. Тези от втория тип са повечето, както отново е във всяка професия.
Пред какво са изправени тези, за които да си учител е просто професия?
Предучилищната педагогика продължава да е с най-нисък приемен бал за университетите и това носи своите последствия. А това са най-важните учители в живота ни – учителките в детската градина. Само влезте в някой форум или фейсбук група да видите как майки хулят учителките. Началната педагогика не е на по-добър хал, но атмосферата е още по детски оптимистична. Нищо, че децата във втори клас носят скъпи телефони и таблети и вече знаят как да си правят оглушки и да се крият, когато учителят призове те да бъдат прибирани. В началния курс все още цари хармония.
Но полето на изпитанията започва след това – прогимназията и гимназията. Там всичко лъсва – училището е огледалото, в което се оглеждат простотията, бездушието, арогантността, липсата на толерантност. То идва от вкъщи, то крачи до нас по улицата, то сяда на чина и гледа от упор учителите с цялото нахалство, което му е разрешено. Как се учат тези деца, някой пита ли? Искаме от техните учители да са професионалисти, но децата могат ли да се държат подобаващо, показахме ли им у дома как да се държат? И ако живеещите в големите градове с елитните училища се подсмихват невярващо, нека отидем в селата или в малките градове. Където цялото училище тежи на главите на две-три деца, заради които то още не е затворено.
Не се пишат двойки, не се пишат отсъствия точно с тази цел – те да продължават да бъдат ученици, за да се задържи още една паралелка, още няколко работни места. И те много добре го съзнават, нищо че са малки. Днес тези деца, оставени по милост и заради необходимост, са ученици, но някое от тях ще стане кмет, чиновник, бизнесмен.
Там, където има смесено население, където се закриват не само паралелки, но цели училища опустяват и децата пътуват километри. Там е страшното и там професионалист не можеш да останеш с цената на нищо. Там учителят е никой. За тези учители е най-трудно, защото те няма вътрешната движеща сила на призванието, на увереността, че вършат това, което умеят най-добре.
За учителите с призвание системата не е лоша, тя е неминуема, но човеците в нея имат своето малко вълшебно местенце, където да проявят себе си – с извънкласно занимание, екскурзия, пускане на филм, вместо урок, песен извън учебника за час по музика. И винаги ще има кой да им пречи и те винаги ще го преодоляват само заради едно – в името на децата. И знаете ли, децата веднага усещат учителят пред тях от кой тип е, чувството им е безпогрешно.
На призваните учители пожелавам да търсят и намират начини да се съхраняват, каквито са. Да не се отчайват и отказват, защото има смисъл – и едно дете да научиш за магията на езика ни, за необятната красота на математиката и чудесата на природните науки, да си отворил света му с непознат език – пак си е струвало.
