Дора Бонева

Към небесната сцена тръгна вчера още една звезда на българския театър и кино – актрисата Адриана Палюшева.

Тъжната вест съобщи дъщеря й – обичаната актриса Албена Колева – плод на любовта на Адриана и Тодор Колев. Вторият брак на Палюшева бе с Павел Поппандов, с когото също имат дъщеря – Лили, пише Дир.бг.

Адриана Палюшева е родена в София на 22 юли 1942 г. През 1965 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Никола Люцканов. Дебютира в ролята на Анет в „На живот и смърт“ по Д. Ангелов в Родопски драматичен театър. Актриса е в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив и Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик.

От 1977 до 2003 г. работи в Държавния сатиричен театър. Сред най-значимите й и любими на публиката роли са Шарлота – „Дон Жуан“ от Молиер, Амалия – „Двубой“ от Иван Вазов, Софрона – „Януари“ от Йордан Радичков, Андрофоба – „Мъжемразка“ от Ст. Л. Костов, Турусина – „И най-мъдрият си е малко прост“ от Александър Островски.

Палюшева е една от примадоните на пазарджишкия театър от незабравимите дни на 70-те и 80-те години.

Почина бившата съпруга на Тодор Колев и Павел Поппандов - актрисата Адриана Палюшева

„Това наистина са хубавите години на моя театрален живот. Имаше моменти, които останаха незабравими. Дойдохме тук много млади, някъде около 1969 година… С много обич, жар и ентусиазъм се заехме да правим театър. Искахме всичко да е от най-високо качество. При нас идваха най-добрите режисьори – Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Вили Цанков. Затова грижа имаше нашият незабравим директор Васил Спасов. Никога повече не срещнах такъв директор като него. Толкова много обичаше артистите и толкова много мислеше за театъра!…

Почти всички наши постановки показвахме в София. Спомням си, че с „Голямата печалба“ и „Дипломат“ побъркахме столичани. Вратите на операта и народния театър, където ги играхме, щяха да се счупят от зрителския наплив… Вечер след представление слизахме в клуба на дейците на културата. Продължавахме разговорите за представлението, понякога се карахме, пийвахме си по някое питие.

И ако на някого му дойдеше поетично вдъхновение, написваше стихотворението си направо на стената. Така тя отразяваше атмосферата в театъра и клуба. Това по-късно не го видях в Сатирата, където ме приеха след Пазарджик. Но в Пазарджик го имаше. И това наистина бе европейска работа“, сподели преди време в интервю актрисата.

Поклон пред паметта й!

Още от България

loading...