Социологът Андрей Райчев завършва философия и социология в Софийския университет. Той е кандидат на философските науки с дисертация на тема „Категорията „социална ситуация“ в изследването на елементарните социални процеси и структури“.
Става старши научен сътрудник II степен в БАН през 1986. Андрей Райчев е един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“. Той е автор на „Привилегировани гледни точки“. През 2008 г. в съавторство с Кънчо Стойчев издава книгата „Какво се случи“, в която интерпретира събитията от т.нар. „Български преход“ и обявява неговия край.
Ето какво разкрива Андрей Райчев в интервю за Марица по горещите политически теми:
– Г-н Райчев, според знаците от партийните лидери, изглежда, вървим към нови избори през зимата. Коя партия има интерес от това и ще има ли големи губещи?
– Това никой не може да ви каже, защото трябва първо да разберем колко ще се ядоса този път българският народ, който със сигурност ще е големият губещ от задълбочаващата се политическа криза.
След четири служебни кабинета за година и половина на хората им писна и това се вижда от избирателната активност! Общо взето, никой няма интерес от това положение, но партиите сами се набутаха в капан, от който сега не могат да излязат. Не мисля, че ще има печеливши от нови извънредни избори. Всички ще загубят, както и България като цяло.
– Какви са шансовете да се създаде правителство с мандата на ГЕРБ?
– Не мисля, че Борисов днес иска да управлява. Не и с „турците” и „комунистите”, както ги наричат противниците на ДПС и БСП. Така, на практика, би се повторила Тройната коалиция, но вместо с НДСВ – с ГЕРБ. А тъкмо срещу тази коалиция се бореше Бойко Борисов навремето. Г-н Борисов по-скоро иска да изкара в управлението една година до местните избори.
Не е въпрос на аритметика, а на геополитическа ориентация. Допускате ли, че Европа и САЩ ще ни държат да имаме нестабилно правителство и да стоим без парламент в тази сложна ситуация. Ще има натиск, за да имаме работещ кабинет.
– Ако не се състави редовен кабинет, доколко още можем да разчитаме на служебно правителство да взима тежките решения през зимата?
– Без парламент не може да се приемат или променят закони. Служебният кабинет има много ограничени правомощия и международни възможности. Как да ходиш на международни разговори и да казваш: извинявайте, ама аз съм до февруари. После ще дойде друг и аз не знам какво ще мисли по въпроса!
Законово служебният кабинет може да изкара до декември и после, ако новосформираното 48-о Народно събрание не роди правителство, президентът Радев ще трябва да назначава нов служебен кабинет. Може и същия, но трябва отново да се мине по процедурата. Така е по конституция – тук няма място за интерпретации.
– Няколко пъти повтаряте, че този път ключът от бараката се държи от „Демократична България“.
– Да, защото, ако те кажат „да“ на Борисов, той веднага ще приеме всички техни условия.
– Дори за съдебната реформа ли? Двете формации разбират ли я по един и същи начин?
– Дори на съдебна реформа ще се реши! На всичко ще се реши, защото това ще му е „пито-платено”. „Демократична България“ може да се съгласи да управлява с него и така ще каже „пито-платено“. Те това не искат да го казват. За Борисов обаче тази опция е с много висока стойност и той е готов да плати и най-високата политическата цена, за да се случи.
– Ако „Демократична България“ се съгласи да влезе в такова съглашение, няма ли по този начин да реабилитира политически Бойко Борисов?
– Точно за това става въпрос!
– Президентът разполага ли с лостове да подпомогне реално процеса на създаване на правителство?
– Президентът не е добре с партиите в момента. Той просто се скара със старата си любов БСП и с Корнелия Нинова. Не е в добри отношения и със своите собствени произведения – Стефан Янев и „Продължаваме промяната”. Куриозът е, че най-близко до него като политическа позиция днес е ДПС, с които той неотдавна беше в най-изострени отношения. Причината бе Росенец.
– Ако Бойко Борисов, в крайна сметка, върне мандата, има ли опция от „Продължаваме промяната” да направят опит за създаване на кабинет?
– Ако международният натиск се засили и международното положение се усложни още повече, от „Продължаваме промяната“ ще бъдат заставени да опитат.
Защото партньорите от ЕС и НАТО искат от нас стабилност. И последното, което ще хареса на Европа и Съединените щати, е една лутаща се неизвестно накъде България. Тогава те биха могли отново да приемат преговори с ГЕРБ и предполагам, че това ще се случи. Но ми е трудно да кажа дали ще се стигне до кабинет.
Тогава идва третият мандат и много зависи за кой ще е той. Струва ми се, че този път президентът ще го даде на този, който има най-много шансове да състави правителство, тъй като самият Румен Радев разбира сложността на ситуацията и никак не му се иска да носи отговорността за управлението.
Много кабинети му станаха – хиляда причини има да не иска да прави нов служебен. И съответно ще даде възможност на онзи, който има най-големи шансове да се справи със задачата.
– Взривяването на Кримския мост ще се отрази ли с нещо на политическите процеси у нас?
– Самият Кримски мост с нищо не се отразява на България, но реакцията на Русия е важна. Има нещо като международен консенсус по въпроса, че украинците са направили тази работа.
Не е важно обаче какво мисли светът, а какво мисли и ще реши Русия. Руското ръководство не се съмнява във факта, че това е украинска акция, и са възможни всякакви реакции – коя от друга по-страшни. Това значи, че международното положение още повече ще се влоши и съответно ще се отрази и на нас.
– Европейският съюз въведе осем пакета санкции срещу Москва. Остана ли някаква икономическа санкция, която още да не е приложена?
– Има – не са изключени от банковата система, не са изключени окончателно от кредитните карти и още никой не е казал, че не може да се търгува с Русия въобще. Войната е далече и затова не сме стигнали до края на санкциите. Последният пакет бе просто символичен. Не съм икономист и не мога да преценя какво точно значи това с тавана за цената на нефта. Не разбирам последиците от този таван.
Положението в Европа не е много добро и ще ви кажа защо мисля така. Русия води политика – може би погрешна и вероятно губеща, но води ясна политика – нанякъде върви. Америка води политика -според мен също погрешна, защото бутат Русия да влезе в пастта на китайския дракон. А всъщност изтощават Русия. Китай също има своя политика.
Каква политика обаче води Европа? Какво цели тя? Отговорът не е известен. Следователно Европа не води никаква собствена политика, а просто реагира на събитията.
Нашите действия и европейските действия са реакции – те правят това, а ние им правим онова. Те ни погалят, а ние викаме: „Ах!”. Тоест този, който реагира, е жертвата. В една битка имаме различни участници – някои ще спечелят, други ще загубят, но този, който само реагира, без да участва, със сигурност губи. Аз не разбирам каква е целта на Европа.
Вместо цел ние обясняваме какво смятаме за правилно. А какво точно целим – украинската армия да влезе в Москва ли? Или целим тази война веднага да свърши. Нищо такова няма – ние само реагираме. И следователно ние сме загубили по дефиниция.
– Причината вероятно е, че Европа днес няма силни политици като генерал Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер?
– Да оставим настрана причината. Важното е, че нямаме цел и не знаем накъде вървим! Ние трябва решително да си изясним каква ни е целта и да тръгнем да я постигаме тогава.
– Възможно ли е като резултат от тази война Европейският съюз да се предефинира по някакъв начин?
– Не е невъзможно. Виждате, че сега само се говори за Зелената сделка, а за мен няма нищо по-малоумно от нея. Това е малоумие в момент на енергийна криза да спираш въглищните и ядрените централи!
Но това е положението – това правим, и само него ще правим! И някакви същества със слаби нерви, какъвто е например външният министър на Германия (Аналена Бербок – б. р.), ни управляват.
Шарл Мишел, Урсула фон дер Лайен – това са напълно неподходящи хора в нормални времена, а камо ли за кризи. Повтарят едни лозунги и само това правят. И това става във време, когато ни трябват хора с визия и ясни цели. Това е положението!