Без грам скрупули

„Без грам скрупули, без капка страх“ е коментар на Любослава Русева в сайта reduta.bg. Публикуваме го без намеса.

„Няма да искам оставката на Цветан Цветанов“, обяви в Златоград лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Той бе категоричен, че вярва в невинността на бившия вицепремиер, защото Цветанов се е заклел в живота на децата си. Въпреки сутрешните обвинения на Мирослав Найденов, според когото Цветанов е подслушвал всички министри в кабинета на ГЕРБ, Борисов остава твърдо зад шефа на партийния предизборен щаб и отново изтъкна, че Цветанов е моторът на ГЕРБ и е незаменим кадър в партийните редици.“

Цитатът е от 25 април 2013 година. Скандалът с поголовното подслушване от страна на МВР, когато вътрешен министър е бил Цветан Цветанов, вече е в разгара си. Само два месеца по-рано недовършеният първи мандат на ГЕРБ е приключил с опоскан фискален резерв и „изчезването“ на 1.5 млрд. лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес. Точно тогава много близкият някога до Бойко Борисов бивш земеделски министър повдига завесата на управлението и напоително започва да разказва за беззакония, интриги, подозрения за кражби и злоупотреби…

Принуден на тази отчаяна стъпка в опит да представи разследванията за корупция срещу него като политическо преследване, Мирослав Найденов описва как в началото на всяко заседание на правителството министрите се отделяли на групички, ослушвали се и си споделяли на кого какво му се е случило, защото не знаели до каква степен залата на Министерския съвет се контролира. Найденов дава и примери как са се появили съмненията: „Имаше случки на определен министър, който е бил на определено място с определен човек по повод, да кажем, вземане на интервю. И след това на този министър му се казва: ти си бил там, защото много е хубава журналистката“. Той твърди също, че сред подслушваните е бил и президентът Росен Плевнелиев; нещо повече – иска охрана за себе си и признава, че е скрил дъщеря си в чужбина, защото се страхува за живота й.

Тъй като до парламентарните избори остават не повече от две седмици, Борисов се хвърля да защитава заместника си с голи гърди и Цветанов продължава да бъде шеф на партийния предизборен щаб. Цитатът от защитната реч на бившия премиер обаче е по-важен с друго: дори когато автентичността на изтеклите разработки срещу най-доверения му човек Станимир Флоров е потвърдена, всемогъщият Цецо не изпитва никакъв страх. При това не само от закона. Той се заклева в децата си с пълното съзнание какви ги е вършил, което говори за удивителна безскрупулност и способност да се стигне до опасни крайности.

От миналата година обаче Цветанов не е никакъв фактор в ГЕРБ, камо ли „дясна ръка“ на Борисов. И понеже тази му ръка вече е свободна, премиерът току вземе, че с нея се прекръсти, за да ни увери в близките си отношения с „Началника“. Ето, само този петък на срещата по сигурността в Мюнхен той я използва за целта точно два пъти:

Кръстене №1. „Не само че нямам достъп до СРС, не само че никой не ме пита и не е редно да го прави, а подслушването се разрешава от съда… Ма верно ли такива глупости може да каже той (Антон Кутев, БСП, за подслушването на президента Радев)? Сега – че някой се е омазал, хъкал-мъкал, изведнъж да ме замесват мен в тази работа… Някой е цопнал някъде, това не е моя вина. Така че съжалявам, че такива глупости… Това не ме интересува и не искам, и не ми е долагано. Заклевам се! (КРЪСТИ СЕ).“

Кръстене №2. „Ше ми дойде ДАНДС и ше ми каже: „Подслушваме президента” и аз ще им разреша? Абсурд! Даже нещо повече – като разбрах, ми стана крайно неприятно, защото това пречи на стабилността. Когато има такива скандали, то не е хубаво за държавата. То не е нещо положително. Това семейство (Румен и Десислава Радеви) трябва да седи колкото може по-дълго, за да разберат българите, че само личното, само себелюбието е важно за тях. Нищо друго. Аз нямам, и в това се заклевам (ПАК СЕ КРЪСТИ).“

Впрочем атеистите би трябвало да са безмерно щастливи, понеже Бог очевидно не съществува – иначе досега от България сто пъти да е тръгнало Второто пришествие. „Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!“, но не се свършва, както се вижда, напротив. Каквото и да е описал в своето Откровение Св. Йоан Богослов, в ГЕРБ клетвите в собствените деца и в „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният“ се даваха и продължават да се дават с леко сърце. При това Борисов не е човек, който да няма предвид, че тая работа не остава без последствия, доколкото самият той веднъж каза: „Как ще режа лента в църква, при Началника тук? Режа ленти навън, където аз съм началник. В църквата съм само смирен. Той вижда всичко и само някой да надигне повече глава, отколкото му е писано, веднага го наказва!“.

Обяснението, следователно, е, че премиерът не е знаел за подслушването на президента, а в такъв случай може да се кръсти колкото си иска. Възможно е обаче и да страда от липса на страх, включително от Онзи, дето вижда всичко – т.нар. Болест на Урбах–Вите, например, представлява изключително рядка генетична патология, причинена от мутация на първата хромозома в гена ECM1. В медицинската литература заболяването е описано като „липоид на протеинозата“, като се твърди, че на света има не повече от 300 души с такъв. Но разбира се, като нищо може да става дума и просто за фалшива набожност, което пък ме подсеща за един цитат от „Сицилианецът“ на Марио Пузо: „От този ден Стефан Андолини стана член на бандата на Джулиано. През следващите години се прочу със своята кръвожадност и набожност и прякорът му Fra Diavollo стана известен на всички в Сицилия. Набожността му се проявяваше в това, че всяка неделя ходеше на литургия.“

Лично аз не се наемам да кажа кое от тези предположения ще излезе вярното, но все пак ми се струва, че изявлението: „Защото с този прокурор се разбрахме да се размаже всичко живо, използвам жаргон, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“, е твърде показателно. И не използването на жаргон е проблемът, ами вероятността от използване на институции за лична употреба. Ако размазването, иначе казано, е позволено на въздаващия правосъдие свише, яздещ из непрогледната тъма и пушилка, докато „адът следваше подире му“, то няма как един министър-председател и един прокурор ей така да се разберат помежду си да размазват грешниците. Дори водени от най-благородни намерения, двамата не са конници на Апокалипсиса, предвещаващи Страшния съд – тук, на българска земя, все още „Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища“ (чл. 119, ал. 1 от Конституцията).

Но така, както се „разбира“ с прокуратурата, що пък премиерът да не се „разбере“ и с други служби някой да бъде послушван? Вярно, Цветанов вече се потопи в неправителствения сектор, но трябва да сме извънредно лековерни, за да допуснем, че навремето слухтеше единствено по собствена инициатива. Нещо повече, ето какво казва лично Бойко Борисов на 11 декември 2010 г: „Защо да не бъде подслушван?“ (Ваньо Танов, покойният вече шеф на митниците). Той дори обяснява, че всички „трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани“, а два дни по-късно Цветанов му приглася, че няма недосегаеми, и спрямо всеки, който извършва престъпление, уронва престижа на държавата или участва в корупционни практики, ще „бъдат приложени съответните мерки, включително използване на СРС“. След три години, на 15 април, Върховната касационна прокуратура пък потвърди, че в първия мандат на ГЕРБ се е подслушвало незаконно, само дето по стара българска традиция иначе смелите този път прокурорски действия се оказаха половинчати, тъй като засегнаха едва четирима по-нисшестоящи служители на МВР. Срещу самия Цветанов, естествено, не бяха открити доказателства, че е нареждал подслушвания с добилите популярност „цецомобили” – обстоятелство, което той сметна за напълно достатъчно не само да се изниже от обещанието си да напусне политиката, но и да запази шефското място в предизборния щаб на ГЕРБ.

Цецо обаче се бил заклел в децата си… И Борисов му повярвал, а сега и той се кълне, направо в Бога… Ма по-полека с клетвите бе (използвам жаргон), уважаеми държавни ръководители, човек започва да изпитва страх за вас! „Защото не е грях да споменаваме името на Бога в молитва, в наши духовни разговори и беседи, но не бива да го споменаваме, когато това не се налага, например отишъл си до магазина и си забравил да купиш някакъв продукт и мислено, а и може на глас на извикаш: Боже забравих!“ (по православния сайт „Добротолюбие“).

Всъщност Борисов не уточнява, че се заклева в Бог, а само се кръсти. Тази половинчата застраховка все пак издава, ако не страхопочитание, то известен уплах от богохулни простъпки, но изобщо не е гаранция, че един ден ще му се размине. Тук може и вероятно ще, само че колкото и да отговаря на въпроса „Страх ли ви е от смъртта?” с „Надявам се в последния момент нещо да направя. Така си мисля…” (по сп. МАХ), има някои неизбежни неща. Тоест, възможно е да не му пука от законите, възможно е да си е въобразил, че е над тях, но все пак сам признава: „Той вижда всичко и само някой да надигне повече глава, отколкото му е писано, веднага го наказва!“. Дето се вика, Бог забавя, но не забравя…

Лошото е, че наказанието му често пъти толкова се забавя, та някои могат да подкарат втори, че и трети мандат. А най-лошото е, че го правят с едни и същи номера за дискредитиране на политически противници и изобщо за овладяване на държавата, което ние с вас обикновено забравяме след не повече от седмица.

Още Коментари

loading...