По-рано този месец руският държавен газов гигант Газпром заяви, че ще трябва да спре притока на газ през газопровода Северен поток 1 за допълнителна поддръжка. Страхът, който това съобщение предизвика в европейските столици, въпреки че газовите хранилища се запълват предсрочно, говори много за затрудненото положение на Европа: няма бързо решение за зависимостта от руския газ, пише Ирина Слав за Oilprice.com.
Докато Германия се готви за спрените газови потоци днес, в България – най-бедната членка на ЕС – всеки ден няколкостотин души протестират срещу връщането на руската компания като най-големия доставчик на газ за страната.
Това връщане, според служебното правителство, което в момента управлява България, е неизбежно, защото просто няма алтернативни доставчици. Според протестиращите американският LNG и азерският газ могат да заменят руския тръбопроводен газ.
Според наличните данни за търсенето на втечнен природен газ в Европа, цитирани от правителствени служители, страната ще трябва да чака с месеци за друг LNG товар, тъй като всеки наличен слот за терминал за внос в близост вече е резервиран. А интерконекторът, който трябваше да пренася азерски газ през Гърция, но не беше завършен поради една или друга причина при дългогодишното управление Бойко Борисов и ГЕРБ, които обещаваха диверсификация, все още не функционира. Междувременно нивата на съхранение са критично ниски.
Според някои България беше тест за Газпром, за да види колко европейски купувачи биха отказали да плащат в рубли. Всички го направиха — първоначално. Сега, според указанията на Европейската комисия, плащането се извършва в съответствие с руските условия, но се документира като извършено в момента, в който купувачът изпрати плащането в евро или долари на ГазпромБанк, която след това преобразува сумата в рубли и ги прехвърля на Газпром.
Само това показва, че Европа остава зависима от руския газ и сериозните прекъсвания на доставките вероятно биха довели до хаос в крайна сметка. Пътят дотам е асфалтиран с рекордно високи цени на тока.
Цените за ден напред на електроенергията в Европа за този понеделник са били близо 660 евро за MWh в Германия и над 730 евро във Франция, според Хавиер Блас от Bloomberg. Най-ниската цена в региона е в Турция, малко над 182 евро за MWh. Преди две години, отбелязва Блас, типичната цена за електроенергия в цяла Европа не е била повече от 50 евро за MWh.
Тогава имаше случаят с Хага, холандският град, където се намира съдът по правата на човека, който този месец поиска от Европейския съюз временно освобождаване от антируските санкции, тъй като не успя да намери алтернативен доставчик на газ навреме. Хага, съобщиха нейните власти, е провела търг за доставчици на газ през юли, но нито един кандидат не се е появил.
Усилията за по-нататъшно намаляване на приема на руски газ обаче продължават и скоростта на запълване на хранилищата е признак за известен успех в това отношение – някои, защото тази по-бърза скорост на запълване на хранилищата има цена, която е 10 пъти по-висока отколкото това, което Европа обикновено плаща, за да запълни газовите си резервоари за зимата.
Според публикация в Politico в дългосрочен план Европа е в по-силна позиция, тъй като ще продължи да диверсифицира източниците си за внос на газ, докато на Русия ще й е трудно да диверсифицира своите клиенти, тъй като има много по-скромна тръбопроводна мрежа в Изток (някои енергийни експерти посочват, че като сравнение капацитетът на азиатската газопреносна инфраструктура се равнява на 10% от този, който има към Европа, бел. ред.).
Авторите на статията в Politico казват, че това ще даде на Европа лост за влияние; обаче, върху кого Европа ще използва този лост, остава да се види, тъй като плановете са напълно да бъде спряно купуването на руски газ до 2030 г. или дори по-рано.
И все пак ще има цена, която трябва да се плати и за това: не една, а няколко зими на недостиг на енергия, според министъра на енергетиката на Белгия и главния изпълнителен директор на Shell. Може да се надяваме, че дотогава България и Гърция най-после ще пуснат в експлоатация прословутия интерконектор, предназначен да пренася азерски газ до центъра на Балканите.
