Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи отново преди пресслужбата на нашия Министерски съвет, каква ще е българската позиция за Украйна по време на Съвета на европейските лидери.
„Сверихме си часовниците с министър-председателя на България Кирил Петков преди срещата на Европейския съвет. Изразих благодарността си към България за нейната готовност да подкрепи предоставянето на нашата страна на статут на кандидат за присъединяване към ЕС. #EmbraceUkraine“, написа в социалните мрежи президентът на Украйна.
Премиерът в оставка днес ще представлява
България в Брюксел
Министър-председателят в оставка Кирил Петков ще участва в редовното заседание на Европейския съвет днес и утре в Брюксел. Основните теми в дневния ред на лидерите ще бъдат по-широка Европа, ситуацията в Украйна, молбите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия, икономически въпроси, Конференцията за бъдещето на Европа, външни отношения, съобщиха от правителствената пресслужба.
Европейският съвет ще проведе стратегическа дискусия относно отношенията на ЕС с неговите партньори в Европа и начините за насърчаване на политическия диалог и засилване на сигурността, стабилността и просперитета на европейския континент. В рамките на дискусията ще бъдат обсъдени и предложенията на президента на Франция Еманюел Макрон за създаване на Европейска политическа общност.
Държавните и правителствени ръководители ще обсъдят различните измерения на руската военна агресия срещу Украйна и продължаващата подкрепа за украинската страна. Европейският съвет ще разгледа също кандидатурите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия.
Европейският съюз, който на среща на върха в четвъртък и петък ще обсъжда дали да направи Украйна кандидат за членство, е приел над 15 държави през последните три десетилетия. Други са на първите стъпала на стълбицата или са подали молби за присъединяване.
ПРОЦЕДУРА
Приемането на статута на кандидат за членство на Украйна и на бившата съветска съседка Молдова, както препоръчва Европейската комисия, ще изисква единодушната подкрепа на 27-те държави-членки. Ако те кажат „да“, ще последват дълги преговори за членство.
Първият етап е дадена страна да получи статут на кандидатка. След това членовете на ЕС трябва единодушно да одобрят започването на официални преговори (те все още не са започнали за Албания и Северна Македония). Преговорите обхващат 35 области от правото на ЕС, като се започне от свободното движение на стоки, работници и капитали и се стигне до околната среда, селското стопанство, данъчното облагане и правосъдните системи на страните.
В частта, посветена на икономическите въпроси, се предвижда лидерите да одобрят интегрираните специфични препоръки по страни в рамките на Европейския семестър за 2022 г., както и да обсъдят присъединяването на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 г.
Европейският съвет ще проведе и дискусия и относно „Конференцията за бъдещето на Европа“, като се очаква да бъдат дадени насоки относно последващите действия след доклада от заключителното събитие от Конференцията.
Преди началото на заседанието на Европейския съвет днес преди обяд, Кирил Петков ще вземе участие в Среща на върха ЕС-Западни Балкани. В рамките на лидерската среща се очаква да бъдат обсъдени напредъкът в процеса на европейска интеграция, предизвикателствата, произтичащи от руската агресия срещу Украйна, инвестициите по линия на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани и др.
На 24 юни, след края на Европейския съвет, ще се проведе Среща на върха на държавите от еврозоната в приобщаващ формат (с участието на кандидатките, каквато е България), на която лидерите ще обсъдят икономическата ситуация в еврозоната и ще направят преглед на напредъка по Банковия съюз.
ФРЕНСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски не вярва, че премиерът на СР Македония Димитър Ковачевски в Брюксел ще каже „не“ на френското предложение, защото, както той каза, СДСМ и правителството са били запознати с предложението много по-рано, предаде БТА.
„Нека не се лъжем, че предложението не е предварително съгласувано. Това предложение не би могло да стигне дотук, ако не беше предварително договорено“, каза Мицкоски при снощното гостуване по телевизия Алфа.
Според него френското предложение не означава начало на преговори за страната, а изпълнения от държавата на още български искания.
„Тази преговорна рамка, която ни се предлага и която е част от това предложение, не е начало на преговорите и това трябва да е ясно на гражданите. Това е начало на преговорите за Албания, която няма такива хегемонични и идентични условия (от страна на България – б.р.), които да изпълнява. Не можем да отваряме глави с това предложение, защото трябва да изпълним допълнителни условия“, каза Мицкоски.
