български гени

В условията на пандемия на преден план изниква проблемът: защо българинът не може да се похвали с добро здравословно състояние, в сравнение с жителите на останалите страни в ЕС, пише news.bg.

„Храним се със 70% храна – растителна и животинска, с „чужд“ геном, а трябва да е обратното – да поемаме 70% храна, създадена от български гени, за да имаме по-здрава нация. Причината е във взаимната съвместимост между гените на хората и растенията, расли на земята, на която си се родил“, твърди акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съвместен геномен център, създаден като обща структура между СУ „Св. Климент Охридски“ и Селскостопанска академия.

Дейността на центъра включва производство на сортове растения, устойчиви на засушаване и растеж в екстремна среда, причинена от климатичните промени, както и създаване на биоторове и биопестициди за висока конкурентна способност на българското селско стопанство. Геномният център сега работи усилено за създаване на голяма централна банка за ДНК от ценни и редки български видове растения с икономически и екологичен потенциал в национален и международен план. Има вече създадена банка за стари овощни сортове, медицински растения и лоза, но тя е непълна и недовършена. Съществуват и специализирани, но малки банки, пръснати из институтите на Селскостопанска академия, като например тази за генетичен материал от маслодайните ни сортове роза.

„Когато България е изпадала в катаклизми, е излизала от тежката ситуация благодарение на продуктите от собственото земеделие“, споделя академикът, като прави такова предвиждане и за сегашната ситуация. Той неотдавна издаде книгата си „Живот и наука през моите очи“, в която представя постиженията на българската генетична наука и дава препоръките си за съживяване на селското стопанство у нас, използвайки опита на най-напредналите държави. Акад. Атанасов е убеден, че към 2050 г. селското стопанство ще бъде водещ отрасъл в света, а страната ни има всички шансове да е сред първите места, заради богатото ѝ биоразнообразие, и заради специфичните и редки хранителни и медицински продукти. Но за да се случи всичко това, е нужно сега в условията на „инвазията“ от вносни храни, които изместват българските, да опазим ДНК и семена на всички наши ценни сортове растения, както и на редките ни видове растения и животни в една централна генна банка. „Тя може да струва и милиони, но намерят ли се средства от радетели на идеята, тя ще е залог за много по-стабилно здраве на българите и на развитието на страната като просперираща в селско стопанското производство“, загрижен е академикът. Защото при по-подходящи условия, когато например много от учените ни, пръснати по чужбина, се завърнат тук, те ще намерят непокътнат генетичния материал на нашите български сортове. Като примерно устойчиви на засушаване овошки, уникални маслодайни рози, известните зад граница наши сортове пшеница и слънчоглед, незаменими пчелни продукти, млечни продукти с прочутия ни бацил Bacillus bulgaricus.

Благодарение на усилията на нашите генетици през 80-те години на XX-ти век 100% от пшеницата ни е била българска, а сега 30-40% е произведена от наши семена, и единствено 15% от царевицата, която консумираме, е израсла от български семенен материал. Това води и до друг проблем – постепенното заместване на местните видове с вносните и опасността много български сортове и видове напълно да изчезнат. „Българските семена са нашата сигурност и суверенитет“, призовава ученият. „Ние трябва да имаме поне на първо време генетична банка за ДНК от всички културни растения, която лесно може по-късно да се допълва с други видове. Освен етерично-маслените медицински билки, с които сме известни, към тях трябва да добавим всички видове лози, създадените от народната селекция ябълки и круши, или устойчиви диворастящи овошки, които не се нападат от болести, защото притежават естествените механизми за защита“. Полезността на тези растения се състои в това, че те притежават ензими и вещества с висока антиоксидантна активност, които служат за защита на самите растения, но когато ги консумираме, преминават в нас и помагат на нашите полезни микроорганизми да опазват здравния баланс в организма ни. Ако не поемаме отвън тези съставки, ние започваме да изразходваме нашите ензими и здравето ни лесно се влошава.

„Когато приемаме по-голям процент внесени храни, се нарушава равновесието в организма, който има специфични необходимости в зависимост от мястото, на което сме родени. Този въпрос е от особено значение при болести и пандемии, тъй като естествената защита на организма тогава ни е най-нужна“, смята акад. Атанасов. При заразяване с коронавирус, например, ние ще имаме по-добра защита, когато сме поемали продукти от засети на наша почва български семена. Големи помощници в случая са пчелните продукти и прочутите ни млечни храни, съдържащи пробиотици от Lactobacillus bulgaricus.

С тези свои виждания специалистът генетик не отрича ваксините, напротив, той предвижда създаването им далеч преди да започнат широко да се обсъждат. Но е важно, не само дали сме се ваксинирали, не по-малко съществено е в какво състояние на защита се намира нашият организъм, което е в пряка връзка с приема на повече български плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти.

България е известна с постиженията на нашите генетици в създаването на нови видове растения. След 60-те години на миналия век българските учени селекционират сортове памук, слънчоглед и пшеница на световно ниво. През 1988 г. 3 сорта пшеница взимат първите места при сортоизпитване в САЩ. Нашият хибриден слънчоглед „Албена“ заема 60% от засетите площи със слънчоглед във Франция, първата страна в света по производство на тази култура. През 1999 г. Агробиоинститут към Селскостопанска академия, София, чийто директор тогава е акад. Атанасов, е определен за център на върхови научни постижения в Европа и избран на първо място от кандидатстващите научни организации от 13-те присъединяващи се страни към ЕС. „За съжаление, в по-голямата си част нашата селскостопанска наука не успя да се кооперира с водещите световни университети и научни звена, повечето от най-добрите ни генетици напуснаха страната и постиженията ни изтекоха във фирмите зад граница“, споделя ученият.

Въпреки пропуските, академикът е оптимист и според него това може да се поправи и да се постигнат много по-високи достижения, като се влеят частни средства в лабораториите за сортопроизводството, както се прави в други страни, и се създаде се фонд за научни иновации. Това ще създаде условия не само да възстановим нашето селско стопанство, но и да го съчетаем с съвременните научни постижения. „Можем да се похвалим, че сме на 4-то място в света по износ на билки, например от италиански фирми, но ромите ги събират по начин, по който накърнява нашето биоразнообразие“, обезпокоен е академикът и добавя: „Ние изнасяме суровите растителни и животински продукти, а внасяме преработени храни, което намалява принадената стойност, която получаваме, т.е. губим икономически“. Докато една хранителна промишленост, съчетана със съвременните технологии е в състояние да създаде преработени висококачествени български продукти и хранителни добавки за износ.

Вижте още:
Интервю с проф. Никола Александров: Нашите пробиотици от воден произход са уникални в светаГен.-майор проф. Никола Александров е роден през 1943г. Завършва медицина в Медицински университет –…Jun 17 2020skafeto.com

Да бъдем по-млади от връстниците си с тези 5 научно доказани методиВсички сме виждали как хора на една и съща възраст могат да изглеждат с години разлика между тях, то…Aug 28 2021skafeto.com


loading...