влизането ни в Еврозоната

Икономически годината започва с много и различни предизвикателства пред страната, но и пред света. Имаме нов редовен кабинет, значително ниво на инфлация, поскъпване на електроенергията и без бюджет, който тепърва ще се изготвя. Бившият финансов министър Петър Чобанов коментира потвърдената за България цел – влизането ни в Еврозоната в интервю на Диляна Панайотова в news.bg, което публикуваме без редакторска намеса:

Какво трябва да видим в бюджета за тази година? Какви трябва да са приоритетите предвид кризите?

Приоритетите ще са съобразени първо с програмата, която новото правителство прие. Но ако трябва да бъдем конструктивни, те трябва първо да разглеждат трудната ситуация с неотминалата все още пандемия, трябва да съдържа икономически мерки за подкрепа на бизнеса и хората поради пандемията, както и икономически мерки за подкрепа на бизнеса и хората поради продължаващата инфлация, която допълнително ще се ускори и не се очертава скоро да премине, тъй като тя има както паричен характер заради централните банки и печатането на пари от гледна точка на Европейската централна банка най-вече, но и структурен характер от променената ситуация в света по линия на пандемия и по линия на Зелената сделка и преструктурирането, трансформацията на европейските икономики.

Според Вас отдалечихме ли се от приоритета ни за влизане в Еврозоната?

Този приоритет беше от кабинета и от една страна е нормално, тъй като сме във валутно-курсов механизъм 2 в банковия съюз, по-бързо да се стремим към еврото. За да се случи това са необходими две неща. Те са необходими не от сега, тази теза я застъпвам вече над 10 години, а именно, за да влезем в Еврозоната трябва да ди свършим работата и самата Еврозона също да е подготвена да приема нови членове и да даде отговор на важни въпроси относно нейното собствено бъдеще. По-важна за нас е нашата работа, която трябва да свършим и тя е реформи, които да подобрят ефективността на икономиката, реформи, които да подобрят прозрачността на бюджетния процес, реформи, които са свързани с институциите и върховенството на закона и реформи, които да докажат, че наистина сме гъвкави, можем да де адпатирме към новите условия и ще отговорим на предизвикателствата на зелената сделка и дигиталната трансформация.

Тези реформи трябва да видим от страната на управляващата коалиция и конкретно разписан времеви график, конкретно разписани цели, които са изпълними, да видим кога и как ще започнат да бъдат изпълнявани и тогава ще си отговорим на въпроса дали се доближаваме или се отдалечаваме от Еврозоната. Засега инфлационните процеси твърдо ни отдалечават от Еврозоната, тъй като трудно можем да си представим, че до средата на 2023 година, когато ще бъдем оценени, за да влезем от 1 януари 2024,ние ще справим с критерия за инфлация. За да се случи това, трябва наистина много работа, ежедневна и постоянна и смислени и качествени реформи, които да подобрят гъвкавостта на икономиката, да подобрят конкурентността на самата икономика, да спрат олигополните и картелни влияния, които се наблюдават, за да сме сигурни, че инфлацията е по-близо до структурата на икономиката и е по-близо до това, което трябва да се случва на базата само на обективни критерии без външни влияния.

За самата структура на икономиката проблем продължава да бъде недостигът на работна сила, както се развива пандемията и липсата на адекватни мерки за подпомагане на бизнеса, рискува да загубим все повече работна ръка, което пък от гледна точка на недостига в някои отрасли и в някои сектори на пазара, ще води до все по-голям натиск за увеличаване на заплатите, което от своя страна ще доведе до увеличаване на инфлацията. Наистина се намираме на сериозен кръстопът. В зависимост колко бързо ще поемем по пътя на реформите, ще даде отговор на въпроса колко бързо ще приемем еврото.

А самата Еврозона готова ли е да приема нови членове?

От гледна точка на тежестта на икономиките на България и на Хърватска, общата европейска икономика няма да има проблем, тъй като това са вероятните нови членове на Еврозоната. Но от гледна точка на това дали самата Еврозона е устойчива на все повече увеличаващия се дълг, който е 100% от БВП, това е една високо задлъжняла икономика, чийто дълг е много далеч от 60% от критерия от Маастрихт за самото съществуване на Еврозоната. От гледна точка на ЕЦБ трябва да повиши лихвените проценти и да намали стимулите от гледна точка на печатането на пари от една страна, за да обуздае инфлацията, но от друга, тръгвайки да увеличава тези лихвени проценти, това ще оскъпи този продължаващ да нараства правителствен дълг, който може да стане твърде непопулярен за пазарите и от там отново Еврозоната да трябва да купува дълга на тези страни, което ще влезе в противоречие с паричната й политика и целта й евентуално да овладее инфлацията.

Докато не се даде ясен отговор каква ще бъде изходната стратегия по тази ситуация на вече продължаващо десетилетие състояние, което не е нормално за паричната политика и кога ЕЦБ наистина ще се върне към основната си цел да поддържа ценовата стабилност, тогава ще можем да кажем дали Еврозоната е реално подготвена за своето бъдеще като цяло, тоест Еврозоната да стане единен икономически блок, който е конкурентноспособен и който може да се сравнява с икономически блокове като Китай и САЩ.

Правителството планира информационна кампания за влизането ни в Еврозоната, какви са плюсовете и минусите от членството в нея от гледна точка на обикновения човек?

От гледна точка на плюсовете е по-лесно да се отговори. Ние сме във валутен борд, така или иначе познаваме еврото, ползваме еврото, това е нашата резервна валута. Би могло да се очаква леко намаление на лихвените проценти, но те така и така с момента са ниски и те зависят повече от рисковата премия на самата страна. Ние колкото сме могли да свалим рисковата премия , сме я свалили. Само събитие като февруари миналата година поради липсата на достатъчно добра комуникация, когато възникна напрежението около някои положения в самия закон за БНБ , третиращи паричния съвет, само те допринесоха тогава за временно увеличаване на валутния риск.

Това че сме фиксирани към еврото толкова много години вече, ще станат 25 години, показва, че външните инвеститори приемат, че българският лев е равностоен на еврото и едва ли това е решаващо за тяхното намерение да инвестират в страната. Минусите могат да бъдат от гледна точка наистина на инфлацията. Така или иначе има страхове, че еврото ще доведе до по-висока инфлация, които някога са оправдани, някога не, но в момента де намираме в ситуация на ускоряваща се инфлация, която скоро няма да приключи. Тоест хората ще бъдат още по-наплашени от тази инфлация от 7%, която виждат сега, ще бъде много по-висока.

Разбира се това няма да е заради еврото, а това може да е заради нерешени проблеми на икономиката, заради натиск на пазара на труда и заради олигополни, картелни споразумения, които съществуват и могат да влияят на цените на отделните пазари. Трябва много внимателно да се направи анализ точно на тези слаби места в икономиката, как те ще де адресират, как тя ще стане по-гъвкава и как да отговорим на страховете на хората. Надявам се тази кампания наистина да бъде от гледна точка изслушване на всички заинтересовани страни, от гледна точка на това, че политиката трябва да има човешко лице, тоест наистина да е обърната към обикновените хора и да им се обясни кога и как реалистично всичко може да се случи, така че да не се получава допълнителен натиск върху техните доходи от гледна точка на по-високата инфлация.

Вижте още:
На 1 януари 2024 г. въвеждаме еврото?1 януари 2024 г. засега е най-вероятната дата, на която България официално ще въведе еврото. Обменни…Jan 10 2022skafeto.com


loading...