Отиде си писателят, журналист, карикатурист и дългогодишен бетеанец Георги Ведроденски-Мортус. В БТА е бил репортер, главен редактор на „Вътрешна информация“, кореспондент в Москва (1969-1974) и Будапеща (1981-1985).
Роден е на 14 юли 1933 г. в с. Кипилово, Сливенско. Завършва сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов“, а след това журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Работил е в местни и централни вестници. Има шест самостоятелни изложби и редовно участие в Националната изложба на карикатурата, пише Дир.бг.
Като поет и художник-карикатурист създава образа на Трендафил Акациев – първият колективен псевдоним в българската литература, с който са подписвали творбите си повече от 50 поети.
„Измислил съм името на вестника – „Трън“, и от него Трендафил, който отначало беше Тръндафил. Но да Ви кажа, омръзнала ми е тази тема, все за Трендафил Акациев да ме питат.
Поне пет-шест пъти съм отказвал на медии да говорим за него. И много измислици и откровени лъжи са се натрупали…
Най-добре да не говорим за Трендафил – просто кажете: Георги Ведроденски пише „Истинската история на Трендафил Акациев“, казва в интервю Георги Ведроденски.
Той е автор на книгите „Зелник в понеделник“ (1993), „Под път и над път“ (1994), „Коронясване“ (1996), „Слънчева система“, „Спомен“, „Издълбано в камък“ (2000-2010), „Бетеански дни и нощи. 100 г. БТА“ (2001), „В крак с времето“ (2001), „Решетката“ (2005), „Облаче крилато“ (2007), „Михалогон“ (2009), „Държавна сянка“ (2011), „Черешово топче“ (2011), „Трицветен пейзаж“ (2012).
Член е на Съюза на българските художници, Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Съюза на българските писатели (СБП). Носител е на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, „Златното перо“ на СБЖ, почетния знак на община Сливен. През 2016 г. СБП го отличи с почетна грамота за принос към съвременната българска литература.
Поклон пред паметта му!
