Иван Гешев Чисти ръце туитър пнай-големи приватизационни сделки озиция системата за случайно разпределение на делата Иван Гешев положение николай банев прокурор акция на прокуратурата

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Главният прокурор Иван Гешев публикува в профила си във Фейсбук статия за един от най-големите политически скандали в света – операция „Чисти ръце“ в Италия“.

Над публикацията обвинител номер 1 загадъчно пише: „Време е в името на България“. Най-вероятно до дни Гешев ще обяви старта на подобна операция и у нас, твърдят източници на Lupa.bg. След като вчера прокуратурата предложи на депутатите да гласуват свалянето на имунитета на Бойко Борисов, в най-скоро време се очаква подобно искане да бъде отправено и за Бойко Рашков, Кирил Петков и още няколко депутати от ПП и ГЕРБ.

А ето и подробности за операция „Чисти ръце“:

Един огромен корупционен скандал, свързан с Милано, се превръща в катализатор на новата вълна от негативизъм срещу политиците и политиката. Неслучайно градът, който е сред основните икономически метрополии на Италия, скоро след това си спечелва прозвището „Tangentopoli“ („градът на рушветите“).

Този скандал разтърсва из основи страната и почти изцяло унищожава доверието на италианците към техните политици. Той създава и предпоставките за възхода на един друг популист – медийния бос Силвио Берлускони.
На 17 февруари 1992 г. магистратът от Милано Антонио ди Пиетро нареди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на операция „Чисти ръце“.

Как се стига до това?
През 80-те, порочната система с подкупите е толкова популярна и разпространена, че „подаръкът“ се възприема като обичайно задължение за частното лице по време на процедура за възлагане на обществени поръчки. Той е навик за предприемачите и ритуал за политиците,нормална част от сделката. Неписана клауза в договора. Всеки я знае, доброволно я приема и трябва да я уважава.

Първата пукнатина в кутията на Пандора идва на 17 февруари 1992 г. , когато областният прокурор Антонио Ди Пиетро, ​​с помощта на малък предприемач, уморен от раздаването на „подаръци“, хваща Марио Киеза. Видният милански член на Италианската социалистическа партия е хванат в крачка да иска седем милиона лири подкуп. Но това е само малка част от цялата история. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се опитва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „на местопрестъплението“.

Прокурорът Ди Пиетро и хората му откриват тайни банкови сметки на Киеза в Швейцаря.
Вследствие, Киеза е принуден да разкрие таен обръч от подкупи, разкриващ участието на партиите при възлагането на обществени поръчки. Слага се началото на „Чистите ръце“, огромно съдебно разследване, което злепоставя партии, предприемачи и цялата страна като цяло.

Старият политически свят започва да се разпада: видни частни предприемачи и политически личности се самоубиват; умножават се и политическите предателства и самопризнания пред съдебната власт. Общественото мнение е в подкрепа на Антонио Ди Пиетро. Той се превръща в национален герой. Прокурорът осветлява корупцията в обществения сектор и води активна борба срещу мафията, другият тъмен и загадъчен епизод от историята на италианската република.

Своеобразен връх на съдебно разследване „Чистите ръце“ е „процесът на Енимонт“, който засяга партньорството между публичното дружество „ENI“ и частната компания „Монтедисон“ в края на 80-те години. По време на съдебния процес се разкрива „майката на всички подкупи“. Това е подкуп в размер на 150 милиарда лири (около 137 милиона евро в наши дни), платен от Монтедисон на правителствените партии. Замесен е каймакът на италианския политически елит, включително Бетино Краски.

Същият признава с голяма самоувереност по време на съдебния процес, излъчван на живо по обществена телевизия, че съществува незаконна система за финансиране на партии, в която целият политически спектър е замесен.

„Чистите ръце” оказва огромно въздействие върху общественото мнение. „Майката на всички подкупи“ дава началото на нова вълна от разследвания, които разкриват много други подкупи, включително в сектора на здравеопазване, инфраструктурата и много други публични сектори.

Италианската партийна система е в нокдаун. Старата стабилна Християн-демократическата партия се разпада през 1994г. Останалите следвоенни партии губят популярност, а политици като Бетино Краски заминават в изгнание в Тунис. Членовете на християн-деократите незасегнати от корупционните скандали, се раздробяват и основават три различни партии.

Италианската комунистическа партия променя името и политическите си възгледи след падането на комунистическия блок и Първата италианска република. Социалистите се преименуват на Демократична левица.

Италианското социално движение, единствената партия, която не е замесена в „Чистите ръце”, се преименува на Национален Алианс.

В края на декември 1994 г. бившият премиер Бетино Кракси е осъден на 5 и половина години затвор. Месеци по-рано Кракси е получил друга присъда от 8 и половина години за съучастие в измамен банкрут. Той обаче предвидливо е напуснал страната и до края на живота си през 2000 г. остава в изгнание в Тунис.

Самият Антонио ди Пиетро обаче не дочаква триумфа си, а подава оставка, без да даде ясно обяснение за това си действие. Той споделя само с половин уста, че политическият натиск му е дошъл до гуша и са заканва да не се меси повече в политиката. Фактор за оттеглянето му вероятно е животът му под обсада. В продължение на няколко години той, втората му съпруга Сузи Мацолени и двете им деца са постоянно съпровождани от полицаи.

Само 18 месеца след оттеглянето си от операция „Чисти ръце“ обаче Ди Пиетро отново се връща в политиката, макар и от обратната страна, като през 1996 г. става министър на обществените дела в кабинета на Романо Проди. Броени месеци по-късно той сам е обвинен в корупция и получаване на подкупи от виден бизнесмен, само за да подаде втората си оставка в продължение на две години.

За да се отърве от подобни ситуации, Антонио ди Пиетро основава политическото движение „Италия на стойностите“. Италия обаче така и не са очиства от корупцията. Дори ди Пиетро се предава пред силата на парите. Той беше уличен в закупуване на голям брой имоти с партийни пари, въпреки, че твърдеше, че те са натрупани от спечелени срещу него дела. За кратко той беше собственик и на имот и в България. Така, че корупцията не подминава никого..дори и най-честните.