Гребния канал

Ветровит и дъждовен декемврийски ден, температурите са около 0 градуса. Младежите от отбора по кану-каяк към спортното училище “Васил Левски” в Пловдив приключват сутрешната си кросова тренировка около Гребния канал, пише 24 часа.

В края на обиколката на дългото 4,8 км съоръжение две от момчетата – деветокласниците Никола Николов и Станислав Петков, забелязват, че в ледените води в беда са изпаднали мъж и жена. Опитват се да излязат, но не успяват, защото полегатият бряг е заприличал на пързалка.

“Хората викаха за помощ. В този момент изобщо не се замислихме. Отидохме и помогнахме”, разказва 15-годишният Никола.

Двете момчета не си казали нищо. Направили жива верига – Станислав хванал Никола за ръката, той се спуснал полека към водата. Първо извадили жената, после и мъжа.

“Бяха толкова изплашени, че първоначално дори не смееха да протегнат ръка”, казва Никола. В същото време на няколко метра от брега стояли трима мъже на средна възраст и наблюдавали цялата случка.

“Вместо да помогнат, те ни даваха съвети как с шала на жената да издърпаме мъжа, който беше доста тежък. Даваха напътствия какво да направим, къде да стъпим”, недоумява Станислав.

Двамата пострадали били също млади хора – около 25-26-годишни. Били толкова стресирани, че щом излезли на брега, веднага хукнали към автомобила си. “Не си казаха имената. Благодариха ни и това беше. Не сме направили нищо кой знае какво. Освен това и двамата със Станислав многократно сме изпадали в същото положение, когато по време на тренировка лодката ни се обръща и ние се оказваме във водата”, казва Никола.

Двете момчета приемат като нещо естествено – да помогнат на бедстващи. Казват, че основият проблем при такова падане са студът и ледената вода, в която мускулите се свиват и парализират движенията, обясняват спортистите. През зимата дълбочината на Гребния канал спада до метър и половина, но през летния сезон нивото на водата е около 4 метра.

“Човек, който не умее да плува, може да се удави”, допълва треньорът на двете момчета Милен Йорданов. Той не е бил очевидец на случилото се, но малко по-късно разбрал по мокрите им и изкаляни дрехи, че е имало произшествие.

“Не се случва за първи път мои състезатели да вадят паднали в базата хора. За тази година това е четвърти или пети случай. Постъпката на 15-годишните Никола и Станислав достигна до медиите заради една снимка във фейсбук. Тогава се раздуха всичко, смята 30-годишният треньор, който води отбора на каякарите в последните 4 години.

Преди 6 месеца други състезатели на Милен Йорданов вадили от канала възрастна жена, която била толкова зле, че я откарали с Бърза помощ в близката болница.

“И тогава не разбрахме нито името , нито какви последствия е имало за нея”, връща лентата Милен. Само че тогава в ролята на спасител било друго момче от отбора – Петър. Тази пролет двама петокласници от спортното училище вадили пак мъж и жена.

“Тогава се чудех как толкова малки деца са успели да се справят”, недоумява и днес наставникът. И той, и двамата му възпитаници смятат, че няма по-естествено нещо от това да направиш добро и да помогнеш на някого в беда.

“Освен да изградят физически качества и да са добри в спорта, ги уча във всяка една ситуация, ако могат, да помогнат. А ако не могат, просто да не пречат”, казва треньорът на Никола и Станислав.

За момчетата той е и приятел, и баща, и съветник. Често им се поскарва, защото иска и в училище да полагат същите усилия, както в тренировките.

“Добри ученици са, но има какво да се желае”, съветва ги той. В момента 15-годишните момчета са изцяло отдадени на спорта и не се замислят много за бъдещето.

Треньорът им обаче смята, че трябва да направят и професионален избор, защото състезателната дейност е до време.

Двамата деветокласници признават, че са изненадани от медийния интерес към тях. Дори се чувстват неудобно, че някой е забелязал една нормална човешка постъпка.

“В собствените си очи сякаш бях много повече герой веднага след случката и много по-малко, след като ме разпитваха журналисти”, признава Никола. На същото мнение е и Станислав.

Дневният режим на младите спортисти е доста натоварен. Ставане в 6 ч, после първа тренировка. Училище по 6-7 редовни часа, малко почивка и отново тренировка.

Физическото усилие, което полагат, е толкова голямо, че в малкото свободно време, което имат, предпочитат да гледат филми или да си отспиват.

“Толкова се изморяват, че ходя да ги будя за училище, защото часовете им са разположени между двете тренировки”, смее се наставникът им.

И Никола, и Станислав смятат, че откакто се занимават с активен спорт в последните 4-5 години, доста са се променили.

Станали са по-организирани и отговорни.

“Мисля, че спортът учи на търпение и упоритост”, разсъждава Никола и признава, че се чуди на връстниците си, които с часове безделничат и прахосват времето си.

След случката на Гребния канал двамата деветокласници са популярни – съучениците им ги поздравяват за постъпката, а директорката на спортното училище Ружа Генова признава, че много се гордее с двамата.

Преди Нова година момчетата от пловдивското СУ “Васил Левски” бяха отличени с наградата за чест и доблест на коледното тържество на школото. Почетна грамота, плакет и книги ще им припомнят за преживяното на 9 декември 2021 година.

“Такива постъпки ме карат да се чувствам удовлетворена, че трудът ни като педагози и възпитатели на тези млади хора има смисъл”, казва Ружа Генова. По думите тези момчета са най-добрата атестация за училището, в което през годините са минали стотици национални и дори световни шампиони.

“Не всички наши състезатели стават велики спортисти. Те може би няма да станат големи шампиони, но стават големи хора. Добри родители и добри граждани. А нашата държава има нужда именно от това”, смята Генова.

Никола и Станислав са републикански шампиони по кану-каяк в своята възрастова група. Мечтаят за олимпийски титли, но знаят, че най-важното от всичко е да са добри хора.

Още от България


loading...