„По-вероятно е ДАНС да провери орбитата на Сатурн“ е текст на Полина Паунова в Свободна Европа. Публикуваме го без намеса.
Само часове след като стана ясно, че главният прокурор Иван Гешев е възложил на ДАНС да направи „пълна проверка на целия приватизационен процес“ в България, неговата говорителка Сийка Милева уточни каква е целта на начинанието. По думите й тя е да се установи какви щети са били нанесени на държавата. Дори ако давността по някои от тях е изтекла, прокуратурата ще информира обществото какво точно се е случило, допълни тя.
Възможно, реалистично и допустимо ли е подобно начинание? А и до какво би довело то на практика? С тези въпроси потърсихме доктора по философия и социални науки, специализирал конституционна политика – Стефан Попов, юриста Михаил Екимджиев и политолога проф. Антоний Тодоров. Разглеждайки случая от различни ъгли, и тримата експерти са единодушни, че акцията на ДАНС и прокуратурата по „ревизия“ на приватизацията няма да има „юридически“ успех, но вероятността тя да е харесвана от обществото е особено висока.
Според Стефан Попов инициативата на Иван Гешев е „един нереалистичен, но политически добре премерен акт, към който са прибягвали и предишни главни прокурори – особено Никола Филчев“. Проф. Антоний Тодоров описа действията на прокуратурата „по-скоро като политически боздуган, отколкото целящи справедливост“. А адвокат Михаил Екимджиев видя в тях „политически лозунги, в реализацията на които ще бъде впрегната безконтролността на главния прокурор“.
Стефан Попов: Невъзможно за осъществяване
В анализа си пред „Свободна Европа“ Стефан Попов обясни, че преди всичко е важно да се отговори на въпроса „възможно ли е прокуратурата да възложи на ДАНС подобен преглед“. „Възможно е. Това е административен акт и е възможно да се „изпише“ подобно нещо. А именно: възлага на ДАНС проверка на каквото иска. Но прокуратурата може възложи на ДАНС и проверка на орбитите на Меркурий и Сатурн“, каза Попов. По думите му обаче извън въпроса дали е възможно съществува и друг – дали е реалистично изпълнението на подобна задача, зададена в такава тоталност: проверка на приватизацията. „И тук отговорът е – това е абсолютно нереалистично, т.е. невъзможно за осъществяване. Проверка на орбитите на планетите е по-реалистична задача, отколкото проверка на приватизацията“, коментира той.
„Казвам това, имайки предвид, че приватизацията е по-мащабен процес дори от демократизацията. Демократизацията обхваща няколко институции, основана е в Конституцията. Може да се прегледа основният закон, решенията на Конституционния съд и някои фундаментални законови предложения, приети през последните 30 години и директно свързани с конституционни въпроси на демокрацията. Подобен преглед на демократизацията на България е мислим, макар да е академичен и не би следвало да е инициатива на прокуратурата и ДАНС“, аргументира се експертът. И продължи: „Да се прави преглед на приватизацията е все едно да бъде възложен преглед на социалната трансформация на България или преглед на трансформацията на българския манталитет през последните 30 години. И да бъдат възложени на ДАНС. Както при тези примери, така и начинанието с преглед на приватизацията е неосъществимо. Мащабът е отвъд човешките възможности“.
Попов обаче изтъкна, че в България има „масово разочарование, всеки се смята за излъган от демократичната трансформация и появата на свободен пазар“, поради което подобна инициатива на прокуратурата може да срещне масово одобрение. „Тя (инициативата – бел.ред.) е в духа на ужасния местен рефлекс на българския гражданин да се усещаш измамен от промените през последните 30 години. Затова подобна идея може да бъде приветствана от обществото“, смята той.
А впоследствие прави извода: „макар нереалистичен, това е политически добре премерен акт. Към него са прибягвали и предишни прокурори, особено Никола Филчев. Той имаше фиксация да направи преглед на приватизацията. А да се направи преглед на приватизацията е все едно след Френската революция да възложиш на някаква институция преглед на революцията“.
„В подобен преглед трябва да се проследят десетки хиляди сюжети. Амбицията да върнеш историята назад е немислима. Въпреки това прокуратурата, от време на време, прави такъв апел или излиза с такъв манифест“, допълни Попов.
Той обобщи ситуацията така: „Инициативата за преглед на приватизацията е формално възможна, обаче нереалистична и популистка. Но за да сме прецизни трябва да видим как се вписва в конституционната култура, към която поне на думи се стремим“.
Според него празнините в българската конституция е останало наследството от социалистическата правна система, което дава възможност главният прокурор да извършва надзор за законност теоретически над всичко. Дават и друга възможност, също крайно нереалистична: „Например може прокуратурата да се активира с амбицията да направи „преглед на обществото въобще“. „Колкото и това да изглежда сюжет по Платонов или Кафка, той не е изключен. Защото може да се сметне, че подобен преглед влиза в задължението на прокуратурата да осъществява надзор за законност“, коментира специалистът по конституционна политика.
Според него, подобна възможност, ни връща към дефектите на основния ни закон. „Подобно нещо в англосаксонския свят няма да се случи поради прецедентното право, докато тук може да се направи преглед и на живота на планетата, например“, допълни той, „тъй като позитивното право позволява широки и произволни тълкувания“.
Екимджиев: Политически лозунг, реализиран с безнаказаност
Юристът адвокат Михаил Екимджиев пък смята, че начинанието на прокуратурата е безпочвено, „поради неяснотата и многоаспектността на понятия като преход и приватизация“. „В последно време приватизацията е емоционалната фиксация (поне публично обявена) на новия главен прокурор г-н Гешев“, смята юристът.
„За да стане ясно защо начинанието е безпочвено трябва да е ясно, че приватизацията е смяна на собственост: държавата продава, а частни лица или търговски дружества купуват държавно и общинско имущество. Самата приватизация може да представлява неизгодна сделка. Но тук отговорността е по-скоро за приватизиращите органи – за държавата, за общините, за агенцията по приватизация, а не за тези, които купуват и които са пасивна страна“, обясни Екимджиев. Адвокатът допълни, че частните лица подписват договор, представен от държавата и затова те „нямат много проактивна роля, а и възможности да вършат типичните престъпления“. „Най-голям брой престъпления, които евентуално могат да се извършат в този процес на приватизация, са престъпления по служба. Те могат да бъдат извършени от длъжности лица от държавния и общинския апарат“, смята Екимджиев. Ето защо, според него, ако не е изтекла абсолютната давност могат да се търсят документни престъпления, съзнателно сключване на неизгодни сделки или неупражнен контрол.
„В публичното пространство обаче се поставя друг акцент. Фокусът, който Гешев поставя е че има много приватизатори, които по думите му са „обезкостили“ бившите държавни и общински предприятия, без да развитият дейност и без да запазят работните места. Там обаче прокуратурата няма особено място, защото това са договорни отношения между държавата и общините от една страна и приватизаторите – от друга страна“, обяснява юристът. Който допълни, че това са типични граждански правоотношения. „В договорите има параметри – ако не са изпълнени, то Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол може да търси неустойки или да иска дори разваляне на договор, но не и прокуратурата“, каза Екимджиев.
Според него инициативата на Иван Гешев е „политическа декларация или лозунг“. „Главният прокурор обаче търси привидно юридическо и етично основание. В случая знаем етичното основание, което той ползва – популисткото послание, че богаташите-капиталисти са лоши и трябва да ги разкулачим“, отбелязва Екимджиев. И допълва: зад това обаче има юридическа опасност.
„За да не бъде обвинен Гешев, че нищо не прави, а само вдига пушилка, той може да ползва своята безнаказаност и да заведе досъдебни производства, както направи с Иво Прокопиев и сделката „Каолин“ – извън всякакви давностни срокове. Гешев ще бъде с ясното създание, че това са досъдебни производства, които ще катастрофират в съда, че никой няма да бъде осъден“, смята адвокатът. И подчерта, че „всичко може да бъде държано дълго на досъдебна фаза, а прокуратурата и главният прокурор не биха понесли никаква юридическа отговорност за това“. „Въпреки обречения резултат, инициаторът – главният прокурор може да получи репутационни дивиденти от озверялата публика, която търси мъст, а не върховенство на правото“, смята още Екимджиев.
В края на анализа си той обобщи: „Имаме политически лозунг и имаме възможност да се създаде привидност, че този политически лозунг може да бъде изпълнен чрез образуването на досъдебни производства срещу неудобни. А възможността да се създаде тази привидност е заради недосегаемостта на главния прокурор. Той пък от своя страна вероятно е с ясното съзнание, че нямат шанс тия дела. Но те ще катастрофират в съда след 10-15 години, когато хората ще са забравили и Гешев и лозунгите му“.
Антоний Тодоров: Това е политически боздуган
Политологът проф. Антоний Тодоров пък подчерта, че според него ефектът от инициативата няма да бъде въздаване на справедливост, каквато очаква общественото мнение.
„Приватизацията е дълъг процес. 30 години имаме различни нейни фази и когато правим анализ трябва да знаем това на първо място. След това: имаме давностни срокове и никаква промяна на законодателството със задна дата не може не може да отмени това“, коментира той.
„Инициативата на прокуратурата се прави с цел обществото мнение да получи някакво удовлетворение, защото през цялото това време приватизацията изглеждаше за повечето хора като един тъмен процес, в който различни групи се добраха до държавните активи и успяха да направят от това бизнес империи“, смята проф. Тодоров. Той допълва, че случилото се с масовата приватизация „беше всъщност пълен провал, а тя пък беше замислена само и само обществото мнение да преглътне иначе другата приватизация която наричаме касова, но в много случаи тя не се случи точно по правилата“.
„Въпросът е може ли сега да бъдат впрегнати усилията на прокуратурата и ДАНС, за да разкрият всичките злоупотреби. Вероятно донякъде може, ако се занимават само с това. Но какъв ще бъде ефектът? Е, той няма да бъде въздаване на справедливост – в това съм сигурен.“, смята проф. Тодоров.
„На първо място подобно нещо е невъзможно, заради давностните срокове, а на второ заради много други промени, включително заради собствеността на приватизираните активи. Но най-вече защото не вярвам целта на тази операция да е да се въздаде справедливост. Целите са по-скоро от друг характер“, допълва политологът. И го посочва: „иска да се удари един или друг бизнесмен, който е неудобен в момента на властта. Или да се подобри публичният образ на главния прокурор, който бе избран след поредица от протести. И двете цели могат да съществуват едновременно“. Проф. Тодоров допълни, че вижда в инициативата „по-скоро политически боздуган отколкото опит за въздаване на справедливост“.
Според него си заслужава да се направи разследване за“криминална история около приватизацията“. „Хубаво е обществото да знае какво се е случило. Но това е работа на историци и изследователи. Работа на хора, които ще работят с архиви. Но да впрегнем ДАНС, която в момента би следвало да има по-сериозни задачи, в една подобна непомерно голяма операция, ми се струва загуба на време и ресурси“, обясни проф. Тодоров.
