ДАНС да провери

„По-вероятно е ДАНС да провери орбитата на Сатурн“ е текст на Полина Паунова в Свободна Европа. Публикуваме го без намеса.

Само часове след като стана ясно, че главният прокурор Иван Гешев е възложил на ДАНС да направи „пълна проверка на целия приватизационен процес“ в България, неговата говорителка Сийка Милева уточни каква е целта на начинанието. По думите й тя е да се установи какви щети са били нанесени на държавата. Дори ако давността по някои от тях е изтекла, прокуратурата ще информира обществото какво точно се е случило, допълни тя.

Възможно, реалистично и допустимо ли е подобно начинание? А и до какво би довело то на практика? С тези въпроси потърсихме доктора по философия и социални науки, специализирал конституционна политика – Стефан Попов, юриста Михаил Екимджиев и политолога проф. Антоний Тодоров. Разглеждайки случая от различни ъгли, и тримата експерти са единодушни, че акцията на ДАНС и прокуратурата по „ревизия“ на приватизацията няма да има „юридически“ успех, но вероятността тя да е харесвана от обществото е особено висока.

Според Стефан Попов инициативата на Иван Гешев е „един нереалистичен, но политически добре премерен акт, към който са прибягвали и предишни главни прокурори – особено Никола Филчев“. Проф. Антоний Тодоров описа действията на прокуратурата „по-скоро като политически боздуган, отколкото целящи справедливост“. А адвокат Михаил Екимджиев видя в тях „политически лозунги, в реализацията на които ще бъде впрегната безконтролността на главния прокурор“.

Стефан Попов: Невъзможно за осъществяване

В анализа си пред „Свободна Европа“ Стефан Попов обясни, че преди всичко е важно да се отговори на въпроса „възможно ли е прокуратурата да възложи на ДАНС подобен преглед“. „Възможно е. Това е административен акт и е възможно да се „изпише“ подобно нещо. А именно: възлага на ДАНС проверка на каквото иска. Но прокуратурата може възложи на ДАНС и проверка на орбитите на Меркурий и Сатурн“, каза Попов. По думите му обаче извън въпроса дали е възможно съществува и друг – дали е реалистично изпълнението на подобна задача, зададена в такава тоталност: проверка на приватизацията. „И тук отговорът е – това е абсолютно нереалистично, т.е. невъзможно за осъществяване. Проверка на орбитите на планетите е по-реалистична задача, отколкото проверка на приватизацията“, коментира той.

„Казвам това, имайки предвид, че приватизацията е по-мащабен процес дори от демократизацията. Демократизацията обхваща няколко институции, основана е в Конституцията. Може да се прегледа основният закон, решенията на Конституционния съд и някои фундаментални законови предложения, приети през последните 30 години и директно свързани с конституционни въпроси на демокрацията. Подобен преглед на демократизацията на България е мислим, макар да е академичен и не би следвало да е инициатива на прокуратурата и ДАНС“, аргументира се експертът. И продължи: „Да се прави преглед на приватизацията е все едно да бъде възложен преглед на социалната трансформация на България или преглед на трансформацията на българския манталитет през последните 30 години. И да бъдат възложени на ДАНС. Както при тези примери, така и начинанието с преглед на приватизацията е неосъществимо. Мащабът е отвъд човешките възможности“.

Попов обаче изтъкна, че в България има „масово разочарование, всеки се смята за излъган от демократичната трансформация и появата на свободен пазар“, поради което подобна инициатива на прокуратурата може да срещне масово одобрение. „Тя (инициативата – бел.ред.) е в духа на ужасния местен рефлекс на българския гражданин да се усещаш измамен от промените през последните 30 години. Затова подобна идея може да бъде приветствана от обществото“, смята той.

А впоследствие прави извода: „макар нереалистичен, това е политически добре премерен акт. Към него са прибягвали и предишни прокурори, особено Никола Филчев. Той имаше фиксация да направи преглед на приватизацията. А да се направи преглед на приватизацията е все едно след Френската революция да възложиш на някаква институция преглед на революцията“.

„В подобен преглед трябва да се проследят десетки хиляди сюжети. Амбицията да върнеш историята назад е немислима. Въпреки това прокуратурата, от време на време, прави такъв апел или излиза с такъв манифест“, допълни Попов.

Той обобщи ситуацията така: „Инициативата за преглед на приватизацията е формално възможна, обаче нереалистична и популистка. Но за да сме прецизни трябва да видим как се вписва в конституционната култура, към която поне на думи се стремим“.

Според него празнините в българската конституция е останало наследството от социалистическата правна система, което дава възможност главният прокурор да извършва надзор за законност теоретически над всичко. Дават и друга възможност, също крайно нереалистична: „Например може прокуратурата да се активира с амбицията да направи „преглед на обществото въобще“. „Колкото и това да изглежда сюжет по Платонов или Кафка, той не е изключен. Защото може да се сметне, че подобен преглед влиза в задължението на прокуратурата да осъществява надзор за законност“, коментира специалистът по конституционна политика.

Според него, подобна възможност, ни връща към дефектите на основния ни закон. „Подобно нещо в англосаксонския свят няма да се случи поради прецедентното право, докато тук може да се направи преглед и на живота на планетата, например“, допълни той, „тъй като позитивното право позволява широки и произволни тълкувания“.

Екимджиев: Политически лозунг, реализиран с безнаказаност

Юристът адвокат Михаил Екимджиев пък смята, че начинанието на прокуратурата е безпочвено, „поради неяснотата и многоаспектността на понятия като преход и приватизация“. „В последно време приватизацията е емоционалната фиксация (поне публично обявена) на новия главен прокурор г-н Гешев“, смята юристът.

„За да стане ясно защо начинанието е безпочвено трябва да е ясно, че приватизацията е смяна на собственост: държавата продава, а частни лица или търговски дружества купуват държавно и общинско имущество. Самата приватизация може да представлява неизгодна сделка. Но тук отговорността е по-скоро за приватизиращите органи – за държавата, за общините, за агенцията по приватизация, а не за тези, които купуват и които са пасивна страна“, обясни Екимджиев. Адвокатът допълни, че частните лица подписват договор, представен от държавата и затова те „нямат много проактивна роля, а и възможности да вършат типичните престъпления“. „Най-голям брой престъпления, които евентуално могат да се извършат в този процес на приватизация, са престъпления по служба. Те могат да бъдат извършени от длъжности лица от държавния и общинския апарат“, смята Екимджиев. Ето защо, според него, ако не е изтекла абсолютната давност могат да се търсят документни престъпления, съзнателно сключване на неизгодни сделки или неупражнен контрол.

„В публичното пространство обаче се поставя друг акцент. Фокусът, който Гешев поставя е че има много приватизатори, които по думите му са „обезкостили“ бившите държавни и общински предприятия, без да развитият дейност и без да запазят работните места. Там обаче прокуратурата няма особено място, защото това са договорни отношения между държавата и общините от една страна и приватизаторите – от друга страна“, обяснява юристът. Който допълни, че това са типични граждански правоотношения. „В договорите има параметри – ако не са изпълнени, то Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол може да търси неустойки или да иска дори разваляне на договор, но не и прокуратурата“, каза Екимджиев.

Според него инициативата на Иван Гешев е „политическа декларация или лозунг“. „Главният прокурор обаче търси привидно юридическо и етично основание. В случая знаем етичното основание, което той ползва – популисткото послание, че богаташите-капиталисти са лоши и трябва да ги разкулачим“, отбелязва Екимджиев. И допълва: зад това обаче има юридическа опасност.

„За да не бъде обвинен Гешев, че нищо не прави, а само вдига пушилка, той може да ползва своята безнаказаност и да заведе досъдебни производства, както направи с Иво Прокопиев и сделката „Каолин“ – извън всякакви давностни срокове. Гешев ще бъде с ясното създание, че това са досъдебни производства, които ще катастрофират в съда, че никой няма да бъде осъден“, смята адвокатът. И подчерта, че „всичко може да бъде държано дълго на досъдебна фаза, а прокуратурата и главният прокурор не биха понесли никаква юридическа отговорност за това“. „Въпреки обречения резултат, инициаторът – главният прокурор може да получи репутационни дивиденти от озверялата публика, която търси мъст, а не върховенство на правото“, смята още Екимджиев.

В края на анализа си той обобщи: „Имаме политически лозунг и имаме възможност да се създаде привидност, че този политически лозунг може да бъде изпълнен чрез образуването на досъдебни производства срещу неудобни. А възможността да се създаде тази привидност е заради недосегаемостта на главния прокурор. Той пък от своя страна вероятно е с ясното съзнание, че нямат шанс тия дела. Но те ще катастрофират в съда след 10-15 години, когато хората ще са забравили и Гешев и лозунгите му“.

Антоний Тодоров: Това е политически боздуган

Политологът проф. Антоний Тодоров пък подчерта, че според него ефектът от инициативата няма да бъде въздаване на справедливост, каквато очаква общественото мнение.

„Приватизацията е дълъг процес. 30 години имаме различни нейни фази и когато правим анализ трябва да знаем това на първо място. След това: имаме давностни срокове и никаква промяна на законодателството със задна дата не може не може да отмени това“, коментира той.

„Инициативата на прокуратурата се прави с цел обществото мнение да получи някакво удовлетворение, защото през цялото това време приватизацията изглеждаше за повечето хора като един тъмен процес, в който различни групи се добраха до държавните активи и успяха да направят от това бизнес империи“, смята проф. Тодоров. Той допълва, че случилото се с масовата приватизация „беше всъщност пълен провал, а тя пък беше замислена само и само обществото мнение да преглътне иначе другата приватизация която наричаме касова, но в много случаи тя не се случи точно по правилата“.

„Въпросът е може ли сега да бъдат впрегнати усилията на прокуратурата и ДАНС, за да разкрият всичките злоупотреби. Вероятно донякъде може, ако се занимават само с това. Но какъв ще бъде ефектът? Е, той няма да бъде въздаване на справедливост – в това съм сигурен.“, смята проф. Тодоров.

„На първо място подобно нещо е невъзможно, заради давностните срокове, а на второ заради много други промени, включително заради собствеността на приватизираните активи. Но най-вече защото не вярвам целта на тази операция да е да се въздаде справедливост. Целите са по-скоро от друг характер“, допълва политологът. И го посочва: „иска да се удари един или друг бизнесмен, който е неудобен в момента на властта. Или да се подобри публичният образ на главния прокурор, който бе избран след поредица от протести. И двете цели могат да съществуват едновременно“. Проф. Тодоров допълни, че вижда в инициативата „по-скоро политически боздуган отколкото опит за въздаване на справедливост“.

Според него си заслужава да се направи разследване за“криминална история около приватизацията“. „Хубаво е обществото да знае какво се е случило. Но това е работа на историци и изследователи. Работа на хора, които ще работят с архиви. Но да впрегнем ДАНС, която в момента би следвало да има по-сериозни задачи, в една подобна непомерно голяма операция, ми се струва загуба на време и ресурси“, обясни проф. Тодоров.

Виж още:Битка със сенките на Прехода мнозина преди Гешев я почваха и никой не я довърши. Ще дойде ли краят на това?„Битката със сенките на Прехода“ е коментар на Валерия Велева в сайта Епицентър.бг. Публикуваме го б…Feb 13 2020skafeto.com

Правосъдие или индулгенция? Гешев възложи на ДАНС пълна проверка на цялата приватизацияГлавният прокурор на Република България Иван Гешев възложи на Държавна агенция „Национална сигурност…Feb 12 2020skafeto.com

loading...