ДДС

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за данъка върху добавената стойност /ДДС/ и в Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, предаде БТА.

„За“ промените в Закона за ДДС гласуваха 120 депутати, „против“ – 23, а четирима се въздържаха. Измененията са внесени от Министерския съвет и целят прецизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански обясни, че промените трябва да се приемат по-скоро, за да се избегнат санкции срещу страната ни. Той предложи срокът за предложения между първо и второ четене да е пет дни.

В законопроекта са направени предложения за прецизиране на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели – данъчно незадължени лица.

С част от промените се дава възможност да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност, включително при влязъл в сила ревизионен акт.

Предвидено е данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, да издава фактура за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето не е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон или в друга държава членка.

Предлага се и разширяване на обхвата на храните, подходящи за бебета или за малки деца, за които се прилага ставка 9 на сто на ДДС, като към тях се включват и специализираните млечни формули и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета.

Законопроектът урежда и някои дейности относно вноса на стоки от въоръжени сили при участие в отбранителни дейности. Отношение по тази тема взе Елена Гунчева, депутат от ПГ на „Възраждане“, която анонсира, че групата ще поиска параграфите 42 и 43 да отпаднат между първо и второ четене. Александър Иванов, депутат от ГЕРБ-СДС, заяви, че в самия законопроект няма спорни точки. Той посочи, че промените са били внасяни и в предходните Народни събрания, но времето не е стигнало за разглеждането на измененията. По време на дебата Иванов коментира, че управляващите се забавят с внасянето на проектобюджета за 2022 г.

Със 154 гласа „за“ и 12 „против“ депутатите приеха на първо четене предложените от Министерския съвет промени в ЗКПО.

Според предложението промените трябва да влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2022 г.

Цончо Ганев от „Възраждане“ отбеляза, че заради това могат да бъдат обявени за противоконституционни и попита дали трябва да слагаме европейска директива, с която са синхронизирани, над нашето законодателство. По изключение с решение на НС това може да стане, отговори Кристиан Вигенин, председателстващ заседанието.

Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански обърна внимание, че в доклада на комисията е посочено, че датата е в противоречие със Закона за нормативните актове и може да доведе до противоконституционност на нормите. Но, отбеляза той, не е във вреда за българските фирми и граждани дори с ретроактивното си действие.

Какво се променя при корпоративното данъчно облагане?

С въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане, се посочва в доклада на бюджетната комисия.

Предлага се приравняване на определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които са извън обхвата на данъчно задължените лица от ЗКПО, на данъчно задължени лица при определени условия. Тези правила не се прилагат за колективните инвестиционни схеми.

Така всички данъчно задължени лица у нас, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагането им, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен, в случаите, в които се прилагат международните счетоводни стандарти.

Промените, които се предвиждат не са свързани с разходи за данъчно задължените лица, нито са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.

В Преходните и заключителните разпоредби се правят изменения и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предоставя се възможност справките, подавани по реда на този закон, за изплатените през годината доходи и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, да могат да бъдат подавани от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители на едноличните търговци или самоосигуряващите се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи.

Предвиден е и преходен режим, съгласно който промяната да може да бъде приложена и за справките, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2021 г.

Още от България


loading...