Докога ще горят все бушони?

Докога ще горят все бушони, пита проф. Николай Слатински в остър коментар по повод екологичната и управленска криза в България. Публикуваме го от страницата му във Фейсбук без намеса.

От излизането на повърхността на водната катастрофа в Перник неизменно пиша, че трябва да се търсят политическите виновници за нея и да се понесе отговорността за това потресаващо безобразие.

Няма съмнение, че вината е на правителството, както и донякъде на областната управа и ръководството на общината. Безспорно е, че екологичният и регионалният министър (както и техните двама предшественици) са символите на вината на властта. Регионалният министър засега успешно минава между капките. Защо ли? Може би защото не е от коалиционните партньори, знам ли… Не съм съвсем наясно във властта кой какъв е и защо такъв е…

Поемането на вината става с оставки. Но не от следствения арест, а много преди това.
Отговорността е другата страна на проблема. Когато е допусната безотговорност, за това си има присъди.
Тук, обаче, излиза на преден план един много важен въпрос.
Той е следствие от онзи изключително тежък проблем, който аз още преди 7-8-9 години, а не сега, идентифицирах и за който предупредих тогава – опасността от политически и административен СПИН – заболяването на властта по всичките й нива от Синдром на Придобитата Институционална Некомпетентност.
Понякога – когато побеснявах от неспособността да властта да влезе в час със съвременните канони и закони на стратегическия и оперативния (властовия) мениджмънт, аз заменях Некомпетентност с Некадърност.
Виждате ли какво се получава след нашествието на дилетантите, калинките, парашутистите, партийните протежета, земляците, роднините, любовниците, корупционерите във властта?

Какво ли се получава?

Ами Перник го показа и доказа. (Да добавя, че водното бедствие е днес в Перник, утре и в още 11 града (поне), сиреч от регионален, проблемът скоро ще стане национален.)
Какво каза една адвокатка – ами министърът не разбира от язовири и нива на водата!
Тази адвокатка не си дава сметка колко точно обрисува вече случилият се, връхлетелият ни проблем, за който преди десетилетие – когато видях как тази власт прави кадровия си подбор – предупреждавах!
Всъщност за Перник властта е проявила безотговорност, защото е била некомпетентна! Некомпетентността е истинската причина за въпиещата безотговорност!
Крушката на кадровия подбор в случая си има опашка – водна катастрофа!

Да повторя – причината е Некомпетентността, следствието е Безотговорността!
Налагането на всички нива на властта на некомпетентни хора води до това – те да не могат да разберат какво правят и какво следва от онова, което правят. И понеже не могат да го разберат, те не знаят какво нататък да правят и как да го правят. И проявяват престъпна безотговорност.
Но тогава възниква въпрос – адски важен за днешна България въпрос.
Добре, онези, които са виновни за конкретната безотговорност ще си понесат отговорността. Не са предприели нужните действия и са довели до водното бедствие.
Но – трябва да се запитаме, длъжни сме да се запитаме като общество – а къде са хората, които са ги назначили на тези постове!? Не са ли те всъщност най-големите виновници за станалото?! Няма ли те да си понесат отговорността?!

В своите спомени министър-председателят по време на соца Станко Тодоров непрекъснато се жалва, че Тодор Живков постоянно казвал – Аз отговарям за успехите, а Станко Тодоров за провалите. Но всички решения се вземали еднолично от Тодор Живков, Политбюро само ги одобрявало, а Правителството единствено ги изпълнявало.
Днес ние позабравихме останалите – Станко Тодоров, Пенчо Кубадински, Тано Цолов, Гриша Филипов и т.н. и свързваме главната и изключително съществена вина за провалите на соца с Тодор Живков.

В наши дни, вече десетина години всичко се решава отново еднолично, от човека първо лице, единствено число. Той по същия начин е взел за себе си само успехите, а провалите …
За провалите отговаря онзи, върху когото се стовари тежкия чук на Главния прокурор. При това показно, демонстративно, унижаващо и безпардонно. Като по време на сталинските процеси през 30-те и на Народния съд у нас.

А не е ли време да се замислим – след като основната причина за безотговорността на прегрешилите управленци е тяхната некомпетентност, то не е ли необходимо да насочим укора и гнева си към онзи, който ги постави на техните места!? Нищо у нас не става без неговата еднолична воля. Значи и главната вина е еднолична – негова.

Още Коментари

loading...