радиоактивните отпадъци

Много и притеснителни неща разкри енергийният експерт Георги Касчиев в интервю на Десислава Боцева за сайта lupa.bg. По думите му страната ни има голям проблем с радиоактивните отпадъци.

„Притеснително е, че нашите управляващи, когато говорят за ядрена енергетика избягват един много важен въпрос – какво ще правим с последиците от работата на атомната централа. Имам предвид, че при работата на реакторите се генерират радиоактивни отпадъци (РАО) и отработено ядрено гориво (ОЯГ). Законът предвижда Министерски съвет да приеме стратегия за управление на РАО и ОЯГ. Първата стратегия бе приета 2004 г., после беше осъвременена през 2011 и 2015 г. Пред 2020 г. трябваше да бъде отново осъвременена, но това не беше направено от министър Петкова.“, обясни Касчиев.

Според него по отношение на РАО се предвиждаше първият етап на националното хранилище за съхранение на ниско и средно активни отпадъци да бъде завършен 2015 г. Това не беше направено, срокът се отложи за 2021 и не беше спазен, виновни няма.

Срокът отново е отложен.

„Част от отпадъците се преработват и се бетонират в големи контейнери, които трябва да се погребат в ххранилището. Сега те се съхраняват временно в специален склад, който на практика вече е запълнен. Процесът е запушен и скоро няма да се отпуши, междувременно РАО от първите 4 блока и от работещите 5-6 блокове си остават непреработени. В стратегията има изисквания ежегодно минимум 50 тона отработено гориво да се изпраща за преработка в Русия. Идеята е по този начин неговото количество на площадката да намалява, тъй като то е най-опасният продукт от работата на АЕЦ. Просто защото ОЯГ съдържа над 97% от всички генерирани радиоактивни продукти, част от които остават опасни хиляди години. Затова най-важният въпрос е – какво ще правим с ОЯГ през следващите десетки, стотици и хиляди години. До идването на г-жа Теменужка Петкова начело на енергетиката, всеки министър е изпълнявал задълженията си и ОЯГ регулярно е пращано в Русия. От 2015 г. обаче се демонстрира едно нагло неизпълнение на изискванията за изпращане на ОЯГ за преработка. Така площадката на нашата централа постепенно се превръща в ядрено бунище. Една проверка със сигурност ще покаже, че парите за неизпратените количества ОЯГ за преработка са изчезнали в пробойните на енергетиката, добави експертът.

По думите му най-лошото е, че нито се изпълняват съществуващите изисквания, нито се създават нови и няма никакъв план какво ще се прави. Защото съществуващото мокро хранилище е лицензирано до 2024 г.

Ние нямаме никакъв резервен вариант, ако нещо стане с него какво ще правим с горивото в него.

„Още повече държането на толкова радиоактивни вещества на това място е потенциална заплаха за националната сигурност. Всичко може да се случи. Да не говорим, ако там бъде извършена терористична атака, или по някаква причина се разруши една от стените на хранилището. Ако пробойната е голяма, няма как да се компенсира теча, водата ще изтече, горивото ще остане без охлаждане и ще започне да се нагрява. Без вода около касетите, която да поглъща йонизиращите лъчения излъчвани от горивото, радиационният фон наоколо ще стане убийствен. Част от радиоактивните продукти в ОЯГ може да отидат във въздуха и т.н. Дори да се абстрахираме от този черен сценарий, все пак докога ще се отлага решаването на този важен проблем? Срокът за безопасно съхранение на горивото в мокрото хранилище не е вечен. Той засега е 50 год., евентуално може да се увеличи, но корозията на елементите с времето расте, с нея и риска от деградация на обвивките на горивните елементи, които са основна бариера между радиоактивните продукти от деленето и околната среда“, каза още Касчиев.

И нека преди да се говори за АЕЦ „Белене“ или нов реактор в „Козлодуй“, политиците да започнат реални действия за решаване на този проблем, апелира той.

Какви са решенията на проблема

„В света има два подхода. Единия е да се построи крайно (геоложко) хранилище дълбоко под земята, в което да се погребат касетите с отработени гориво. То представлява мрежа от тунели на няколкостотин метра под земята. Без да се разрушават, касетите се опаковат в капсули и се се поставят в ниши в тунелите. Финландия например завършва своето хранилище. Вторият подход е касетите да се пратят в заводи за преработки, в нашия случай в Русия. Там се отделят металните компоненти, горивните елементи се начупват на парчета и по химичен път се отделят урана, плутония и продуктите на делене. Последните се смесват с разтопена стъкловидна маса и се затварят в метални контейнери. След години и те трябва да се погребат. И в двата случая има нужда от подземно хранилище, което струва няколко милиарда евро. За разлика от други държави, у нас за него пари не се събират, сложните технически решения и огромните разходи с лекота се оставят за нашите деца, внуци и правнуци, фактически се крадат от тях“, смята експертът.

Тази престъпна практика трябва да се прекрати.

При нарасналите цени на тока АЕЦ „Козлодуй“ има огромни печалби и част от тях трябва да се насочват за решаване на тези наболели проблеми.

„В тази нерадостна картина единственият светъл проблясък е, че през миналата година ръководството на АЕЦ Козлодуй се е осмелило да наруши неписаната забрана на г-жа Петкова и да изпрати един транспорт с ОЯГ за преработка. Има индикации, че вече ще се изпращат по два транспорта и частично неизпълнението ще се компенсира. Много слаб напредък на фона на бездействието на политиците от всички цветове“, каза още той.


loading...