иван кръстев пандемията
Снимка: Heinrich-Böll-Stiftung

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

С пандемията правителствата получиха инструменти за социален контрол, а хората се оказаха много по-съгласни да се подчиняват, за да спасят своя живот, в сравнение с други ограничения, налагани преди например в името на борбата с тероризма. Въпросът е дали ще можем да се върнем към нормалното. Това заяви политологът Иван Кръстев в неделя пред бТВ.

По думите му управляващите са като войник, който досега е имал лък, но изведнъж е получил автомат и вече е трудно да се откаже от него. „След 20 години ще говорим за живота си преди и след пандемията. Вече ни е много трудно да разберем кога сме свободни и кога не сме, какво дължиш на другите хора и какво – не. Това усещане за голямо объркване не просто в света, а в нас, е едното (последствие). А другото, което ми направи силно впечатление през тази година е, че ние сме спрели да приемаме смъртта както естествена“, каза Кръстев.

„По начина, по който се държи човечеството в тази пандемия, по начина, по който се държат правителствата навсякъде по света, имам чувството, че те им обещават нещо, което и Господ не им е обещавал – че ще бъдем безсмъртни. Всяка смърт се разглежда като престъпление или лекарска грешка“, допълни политологът.

„Ние днес мислим много повече за смъртта, отколкото в миналото. Причината са и медиите. Ако ние не умираме, някой умира пред очите ни. Преди 100 години хората са живели в една стая със смъртта, а сега сякаш живеем в съседната и пандемията я вкара отново при нас“, смята Кръстев.

Жертвите на испанския грип са много повече от умрелите в двете световни войни. Те обаче не се помнят. Тяхната смърт е „без смисъл“, „умираш и не знаеш защо, случайно“, а „когато загинеш във война, правителствата ти казват, че си жертвал живота си в името на родината“, отбеляза политологът.

Той прогнозира, че занапред обществата ще бъдат много разделени. Според него разделението около ваксините е показателно. Всеки се грижи за своето население и солидарността на прекрачва териториалните граници. В Африка например темпът на ваксинация е много по-бавен, отколкото в по-напредналите страни. Така този континент може да се превърне в инкубатор на нови мутации, които рано или късно пак ще стигат до Европа и другите страни. Проблемите с ваксината на „Астра Зенека“ са показали и колко са неподготвени правителствата на развитите държави да поемат рискове и са спрели имунизацията с дни, отбеляза политологът.