Карлово

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Погребаха жертвите от касапницата на пътя край Карлово от миналата събота, когато след сблъсък между три леки автомобила загина цяло семейство, предава Телеграф. Починалите се оказаха майка, баща, дъщеря им и приятелят ѝ. И с това не свършва всичко. Семейната трагедия, оказва се, е още по голяма.

Загиналата е 33-годишната Евгения Червенкова от Пирдоп, която е жертва на домашно насилие. Приживе се бореше да върне правата за двете си деца, които са присъдени на бившия ѝ мъж. Той пък от три години не е допускал тя да ги вижда, въпреки че съдът е постановил да се срещат всяка първа и трета събота от месеца. Евгения така и не успява да довърши борбата си за децата, за което бе посветила целия си живот. Той е прекършен в събота на 21 май. Тя пътува с баща си Георги, майка си и приятеля си – 34-годишния Ивелин, с когото неотдавна е започнала нова връзка.

Почивка

Семейството е било на почивка в курортното градче Хисаря. Всички са весели, щастливи. За Евгения има надежда, че ще успее и ще се пребори. Само 20 дни по-рано тя за първи път се престрашава и проговаря пред сайта GlasNews.bg, а репортажът се излъчва и по най-гледаната у нас Нова телевизия. В него Евгения разказва за трудния си живот, за домашното насилие, на което е била подложена години наред. Бита е, ритана е, замеряна е с ютия. Мъжът й не само отнема децата й, но и ги отчуждава от нея. Той е с връзки в малкия град. Майка му и баща му са уважавани хора с власт там и тя няма как да се пребори с тях, но е решена да не се предава докрай. И изведнъж всичко приключва, само за един миг. Баща й Георги прави фатална маневра със семейния „Опел“. Предприема рисково изпреварване в района на село Баня, Карловско.

Скорост

С висока скорост се удря в два други автомобила и накрая се забива със страшна сила в крайпътен орех. Баща й и майка й загиват на място. Евгения и приятелят й Ивелин на път за болницата. В сряда на 25 май двамата бяха погребани в общ гроб. Изпратиха ги техни близки и колегите им от фирмите, в които са работили. Най-тъжното беше, че дори в последния й път Евгения не бе изпратена от двете си деца. По-голямото е на 15 и е напълно отчуждено от майка си, разказаха близките. „Не е човешко това, което се случи, такава зла съдба. Може би са й направили черна магия, проклели са я“, коментира една от опечалените близки на Евгения и прихва в сълзи. Особено тежко за Евгения е било именно липсата на децата.

Очакване

В единственото си интервю преди по-малко от месец тя казва следното: „Те са ми единствените и винаги ще ги чакам. Искам да им кажа, че ги обичам, обичам ги много“. Това са последните думи на Евгения двайсетина дни преди да загине в жестоката катастрофа. Тя така не ги дочака. „Много ги обичаше и много й липсваха, дано сега поне я оценят, когато вече я няма, когато е звездичка на небето“, каза друга нейна позната, дошла да я изпрати на гробищата в Пирдоп. Бащата и майката на Евгения бяха погребани на следващия ден. Ритуалите са отделни не само по желание на близките, но и заради забавянето на аутопсиите и разследването, което се води от Окръжната прокуратура в Пловдив. Хората в Пирдоп не пожелаха да коментират дали винят баща й, който е бил зад волана. „Просто така е решил Господ, да си ги прибере“, бе лаконичен един от тях.

Жертвата: Риташе ме в бъбреците, влачеше ме за косата

„Животът ми бе само побоища, ритници в бъбреците, влачене по земята. Бях цялата в синини. Замеряше ме с ютия“, това разказва Евгения 20 дни преди да загине в катастрофата. Описва трудния си и изпълнен с домашно насилие живот. Разказва, че е забременяла още като ученичка, била е едва на 18. Първоначално мъжът й бил много мил, грижовен, внимателен, но това се променило. Постепенно започнал с тормоза. Първоначално психически, а след това физически. След като се родило и второто дете, тормозът станал всекидневен. Дори била обвинена, че детето е от друг мъж. Така в крайна сметка се стигнало до раздялата й с този мъж. Но тъй като имал достатъчно дебели връзки покрай баща си, успял да спечели правата над децата. Права, за които Евгения се бори цял живот и така си и отиде.

Още от България