Кацнал на едно дърво

„Кацнал на едно дърво“ е коментар на Любослава Русева в сайта reduta.bg. Публикуваме го без намеса.

Мизансценът е „нарочно не придумаеш“: вдън гори тилилейски премиерът и финансовият министър обсъждат добрите новини по линия на международната рейтингова агенция „Муудис“, а регионалният министър им служи за фон. „Разположението на декори, мебели, предмети и актьори на театралната сцена в даден момент от представлението“ е решение на главното действащо лице. Тримата са поседнали върху пънове за цепене на дърва край наскоро асфалтирана отсечка между две села, като Борисов чете със затруднение от листче, подавайки иронични реплики към Кирил Ананиев. И разбира се, всичко това се случва по време на поредната предизборна обиколка – този път из Родопите и замаскирана, естествено, като инспекция. На оперативката, по самия премиер, бива поканен и собственикът на пънчетата, но той любезно отказва участие. След което се започва…

Борисов: „Муудис“ повиши кредитния рейтинг на България, и то със стабилна перспектива. Сега тези, които говорят, че в държавата не се правело нищо, че едва ли не…
Ананиев: Това е висока оценка за дейността на правителството.
Борисов: Гледай сега какво още пише! Не ми се вярва, но така пише… „Успешното приключване на реформите“, пише тука, а нали уж не се правиха реформи тука! Абе тези хора от “Муудис” къде са гледали… „Амбицията за присъединяване на България към Еврозоната е напълно реална.“ Как можеш да пишеш такова нещо!
Ананиев: Не аз, „Муудис“ са го написали.
Борисов: „… валутният борд на страната е подкрепен от солидна парична и макроикономическа политика.“ Нали щяхме да фалираме страната? Ей, такива глупости говорят, такива лъжи лъжците говорят! Ако това е вярно, Ананиев, и не ме подвеждаш, това оборва ама на всички умни, красиви, по-грозни, по-глупави, които… България пак е по-добра! С какво да угодим аз не знам на тези хора – нашите опоненти? Какво да се направи? Ако това е вярно, Ананиев, аз нямам коментар!
Ананиев: Аз Ви го подарявам, г-н премиер!

Следват още и още хвалби, а към края развеселеният премиер пита собственика на пъновете доволен ли е от 50-те лева допълнително към пенсията. Човекът се оказва доволен, изпровождайки компанията с пожеланието: „Господ да ви чува и брани, и да ви върви все напред!“. Борисов обаче е скромен: „Винаги може и повече, ама има отношение, нали!“.

В сценката, заснета на видео и публикувана в профила на премиера във Фейсбук, няма и дума, че повишаването на дългосрочния рейтинг на България от страна на „Муудис“ върви с препоръки за фундаментално подобряване на качеството на изпълнителната власт и правосъдието, в частност борбата с корупцията, ефективността на публичните разходи и засилването на върховенството на закона. При това на няколко места, та да го разбере и четящият с мъка. Всъщност, както пише „Дневник“, „Борисов вероятно не знае, а и финансовото министерство не го уточнява, че повишеният рейтинг е (P)Baa1, като Р означава „предварителен, неокончателен“. Инвеститорите, с други думи, са предупредени да имат едно наум: „Baa1 съответства в скалата на Moody’s на „умерен кредитен риск“.

Но нищо, важното е да се разлива фукня, за всеки случай в родопския лес и далеч от присъствието на „нашите опоненти“. Не му стиска на иронизиращия да им зачете от листчето, използвайки за мизансцен площада, и не разбира, горкият, че този горски абсурд го прави още по-нелепо смешен. Усещането, че гледаме „Кацнал на едно дърво“ с Луи дьо Фюнес, е особено натрапчиво предвид сценария на комедията от началото на 1970-е: трима души, пътуващи в лека кола, изхвръкват от шосето при завой и се озовават в клонаци над голяма пропаст. Оттам няма измъкване, а отгоре на всичко Луи играе строителен предприемач на магистрали – нефелни, както може да се предположи. И понеже асоциацията с филма се натрапва от само себе си, зрителят на видеото остава най-вече с впечатлението за висене над пропаст, което внася в изпълнението на пъновете нотка на трагичност.

Падането е въпрос на време, обаче е поне забавно. Донякъде, де, защото в колата при тримцата е и целокупната държава, превърната в заложник на управленската идиотия. Посланието е съвършено ясно – на онази снимка с внучетата, под която пишеше: „Време за техните усмивки и за моите решения“, дядото е анонсирал намерението си да завлече всичко и всички надолу. Това е отпреди два месеца, а към днешна дата той се старае всячески да го потвърждава, напук на опонентите, наречени интелигентно от по-интелигентните му клакьори сган, простаци, лумпени и прочие. И вярно са си проста сган (имам предвид лумпените, а не извисените духовно Бокови привърженици), доколкото един написал във форума на „Дневник“: „За наша сметка, на нашия изпосталял гръб, една тиква се търкаля из България и купува гласове за бъдещото си управление. Гледам снимката и не разбирам – късоглед ли е, та е толкова напрегнат, или просто се опитва да чете?“. Такова усъмняване е действително отвратително и невероятен позор, би казала възпитаната председателка на СЕМ, която още като член на СЕМ се обърна към журналист с думите: „Ама много внимавайте с мен специално! Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става!“.

И видяхме, не е като да не сме видели как тази гора от стомана дълбоко е забила корени и месеци наред не се огъва под напора на недоволството (вече към 70%). Но едни малко над 30 процента, изглежда, не само не намират за цинични хвалбите с някакъв рейтинг на фона на действителността в най-окаяната държава в Европейския съюз, ами и сърцато продължават да крепят тази зловредна конструкция. Под видеото на Борисов във Фейсбук са се струпали фенове, които са написали бодро: „ПП ГЕРБ изпълнява своите ангажименти. Програмите на централната и на местната власт се изпълняват и те са такива, каквито са били заявявани в предизборните кампании! Пълна подкрепа и никакви оставки!“. Преди емотикона във формата на сърчице една дама е констатирала: ИСТИНСКИ ДЪРЖАВНИК, ВИНАГИ ЗАГРИЖЕН ЗА НАРОДА!!!, а покрай по-сдържаните пожелания като „Успех!“ и „Само напред и нагоре!“, един господин е пророкувал: „Борисов-4, все по възможен!“ (пази, Боже, амин!). Хубаво, има и тролове, но бърза проверка на профилите показва, че става дума за реални хора, които очевидно не забелязват проблем – толкова реални, колкото е и директорът на театъра в Кърджали Гълъб Бочуков, благодарил пламенно за дарението от лекьосани килими трета употреба.

Мрак, скъпи сънародници, мрак! А като стана дума за театър, нека кажем, че и най-организираното задкулисие не би успяло да крепи трагикомедията на сцената, ако ги нямаше дамите със сърчицата и господата с пожелания за продължение на спектакъла. „Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър”, пише директорът относно дарението от председателката на парламента с онзи прякор, и лично аз съм убедена, че е убеден. Никъде другаде Гълъб не би могъл да кацне на такава длъжност в уважавана културна институция, докато навсякъде другаде дарителката би търкала крайно захабените килими с четка. Така свикнахме обаче с това разместване на долу-то и горе-то, които в един момент си размениха местата, че има хора, смятащи унижението си за нещо нормално – било под формата на благодарности за тъпкани от височайши нозе парцалаци, било във вид на благоговение пред седналия на пъна циник. Голяма мъка ще е такива да схванат, че „гласът от записите, наподобяващ този на премиера“ е на самия премиер, а повишаването на дългосрочен рейтинг е нищо в сравнение с дългосрочното и като че неспасяемо вече пропадане на нашия житейски стандарт. Изгребаните подаяния за сметка на бюджета, т.е. наша, ще излязат през носа на всички нас, включително на пенсионера от видеото, но Борисов и ехидничи – унижение до дупка, гласи накратко заветната му цел.

Впрочем той би направил добра кариера в киното или в театъра, макар и сега да не излиза от роля, особено по системата на Станиславски с магическото „Ако“: „От момента, когато се появява това „ако“, артистът се пренася в друг, пресъздаваем, въображаем живот… Сцената е правда, онова, в което артистът искрено вярва – дори и очевидна лъжа, трябва да стане в театъра правда, за да може да бъде изкуство“. Увиснал над пропастта, на чието дъно неминуемо ще се озове, Борисов може и наистина да се е вживял във въображаемия си свят, в който брани държавата, и вероятно действително не разбира колко жалко е вкопчването му в клонака на властта. В живия живот обаче няма да „падне на дюшек“, а това, по всичко личи, му е ясно, щом предпочита да актьорства сред дъбравите. Там, между дърветата, е много по-сигурно, там няма да го застигне народната благодарност, ама не такава като на Бочуков…

Е, важното е все пак, че има надежда, включително и за все-още-премиера. И ето, чета, да речем, че докато Пловдив е бил европейска столица на културата, тамошният затвор се включил в инициативата в рамките на проекта „Изкуството на живота чрез живота на изкуството“. Зрителите във врачанския затвор пък били толкова впечатлени от постановката „Шекспир – събрани съчинения, че на един от актьорите от спектакъла „му се наложи да даде интервю, което за съжаление ще четат само лишените от свобода в своя вестник „Заедно“, пише в сайта на местния театър. А догодина започва важен проект – за обучение на оператори, пак в затвора, понеже Teatro dei Venti като водещ партньор предложил „инструмент за интеграция на лишените от свобода“.
Нищо не намеквам – само казвам, че човек винаги има възможност да се развива, дори и да е ограничен от някои обстоятелства. Пък ако няма настроение за повече превъплъщения, може и събраните си съчинения – от аудио записи до собствени видеа – да пуска за развлечение. Какво ни чака нас е друг въпрос, обаче едно е сигурно: продължим ли с хванати от гората ръководители, по-добре да зарежем преструвките, че обитаваме истинска държава. „Да хващаме гората“, както се е изразил българският народен гений, и най-сетне да приключим с уморителните репетиции.

Още Коментари

loading...